Някога врабчето и лисицата били големи приятели. Където тръгнела лисицата, и врабчето подире й. — Врабченце, братче — рекла веднъж лисицата, — хайде да работим заедно. — Какво ще работим? — попитало врабчето. — Има какво. Ще посеем жито. Задружно ще си го пожънем и каквото получим, ще си го разделим по братски. Искаш ли? — Искам, кумичке. Посеяли жито. …
Прочетете повече »ПРИКАЗКИ
Златното момиче
На един мъж се поминала жената и той се оженил повторно. Щом влязла мащехата в къщи, видяла, че освен нейното доведено момиче и от първата жена било останало едно заварениче. Стрелнала го с очи и викнала на мъжа си: – Туй момиче не го ща в къщи! – Къде да го дяна? Не виждаш ли, че е още малко и …
Прочетете повече »Цар и пияница
Един цар обичал много да се весели. Почти всяка вечер той събирал своите знатни приятели и с тях ядял, пиел и се веселял до късно през нощта. Малко по малко той свикнал да пие по много вино. Виното го правело разговорлив, шеговит и извънредно весел. Това му било приятно и той започнал често да се напива. Но след всяко напиване, …
Прочетете повече »Напатила се Пата
Една овца лежала край плета на кошарата. През нощта дошъл вълкът да я изяде. Тя му казала, че не си заслужава сега да бъде изядена – много била мършава. След това му се помолила да я остави да се напасе през лятото и да се угои. Наесен тя сама ще се върне и ще чака на същото място да дойде …
Прочетете повече »Умни хора
Веднаж, в света неделя, свекърът, свекървата и мъжът на една булка отишли на черква, а снахата останала вкъщи да наглежда яденето на огъня. Като стояла при огнището, налегнала я дрямка и тя заспала. След малко се събудила и много се засрамила. "Добре, че нямаше никой от нашите да ме види", си рекла, но се сетила, че я видяло кученцето. "Брей, …
Прочетете повече »Трудът на св. Никола
Свети Касиян бил светец чорбаджия – с лисичев кюрк (дълга горна дреха, подплътена с кожи) и с чибук. Той седял на миндер; ни вятър го веел, ни слънце го печало, ни дъжд го мокрел. Веднъж много му домъчняло, че хората не го уважават като свети Никола. Станал със своя чибук, наметнал си кюрка и оти¬шъл при Бога, та му се …
Прочетете повече »Как беше написано първото писмо
Живееше някога в много ранните времена един човек от Неолита, което значи от Каменния век. Той не беше нито от Ютите, нито от Англите, нито от Дравидите, макар че би могъл да принадлежи към някое от тези древни племена; но това за нас няма значение. Той беше просто един Първобитен човек, живееше пещерно в една пещера, ходеше почти гол, не …
Прочетете повече »Страната на хилядите желания
МИШЕЛ, 1 глава — Фа-рао-нът съ-нува сън — сричаше Оливие. — Стори му се, че е на брега на Нил… Се-дем тлъ-сти крави из-ля-зо-ха от ре-ка-та… — Оливие, млъкни! — скара му се Мишел. — Уча баснята си и не разбирам какво чета, като говориш. И за десети път подхвана: „Бай Гарван на клона седи, захапал къс сирене в клюна." …
Прочетете повече »Ще се помоля само веднъж
В Бенгалия живеел един много учен човек. Наричали го Бхаттоджи. Той бил много известен граматик, но никога не ходел в храма. Вече се състарил, прехвърлил шестдесет, когато баща му казал: "Това вече е прекалено!" Бащата бил на деветдесет години. "Аз ходя в храма и се моля всеки ден! И нищо не съм казвал за теб, мислейки, че ти сам ще достигнеш …
Прочетете повече »Ангур, изум, инаб, стафил
На селска улица се събрали четирима: перс, турчин, арабин и грък. Те пътешествали заедно, стремейки се да достигнат някакво далечно място, но веднъж сред тях се разгорял спор за това, как да похарчат единствената монета, която им била останала. – Аз искам да купим анзур, – казал персът. – Аз искам изюм, – казал турчинът. – Аз искам инаб, – …
Прочетете повече »