Цветен Георги

Великомъченик Георги е роден през втората половина на II век. Отличавал се с буден ум, доблест и храброст. Това е времето на император Диоклетиан, който жестоко преследвал християнството и още по-жестоко наказвал онези, които го изповядвали. Когато Георги станал на 20 години, заради неговите качества Диоклетиан го произвел във висок военен чин – трибун. Дълбоко смутен от строгите присъди към войниците, младият войн се опълчил срещу императора и неговите закони. В това време умряла и неговата майка, която не могла да понесе мъченията и посичането на съпруга си. Голямото богатство, което наследил от тях, той раздал на бедните хора и поел своя мъченически път заради христовата вяра. Горили го с огън, рязали го с нож, пробождали го с шишове. Георги стоически понасял всички мъчения и като по чудо раните му бързо зараства¬ли. Възхитена от храбреца била дори жената на жестокия император. Тя се казвала Александра и се посветила на християнството. Когато научил това, владетелят заповядал и двамата да бъдат обезглавени. Това станало на 23 април 306 година!
Великомъченикът Георги бил погребан на брега на едно езеро в околностите на Бейрут. От водите на това езеро излизал триглав змей и опустошавал всичко наоколо. Хората се чудели вече какво да правят с тази прокоба и решили да му дават по едно дете от всяка къща, та дано да го омилостивят.
Един ден на брега чакала своя ред красива девойка. В момента, когато чудовището излязло от езерото и се устремило към девойката, изневиделица се появил свети Георги, яхнал своя бял военен кон. Той се прекръстил в името на света Троица и пробол триглавата ламя. Заради тази негова храброст и доброчестие всички езичници приели християнството.
Другата притча ни го представя като покровител на живата стока.
Умрял волът на един беден земеделец. Много страдал сиромахът, защото волът хранел многолюдното му семейство. Отишъл той да се помоли на свети Георги да му помогне. Светията с добра дума го посрещнал и му казал да си отиде и че ще свари вола си жив. Така и станало. Оттогава людете тачат храбреца не само заради добротата му. Те го обявили за покровител на селскостопанския труд.
Образът на свети Георги в българския фолклор е невидимият стопанин на селския труд – на нивите, ливадите, лозята, който обикаля със своя бързоног кон и пази от всякакви пакости. Той убива юдата, дето е заключила водата през девет планини. И народът ще изпее най-хубавите си песни за храбреца:
Хубав Георги, мили Георги! Кой ти рече, та да дойдеш? Отговаря хубав Георги:
Мене рече ден Великден: „Цветен Георги, мили Георги! Скоро по мен ти да дойдеш, а по теб шума, трева, по тревата овчарите, по овчарите сиво стадо."
В една коледна песен се разказва, че веднъж свети Иван поканил свети Георги на ден Ивановден да отидат в Божия рай. Решили и го сторили. Когато отишли там, вратата на рая била заключена. Свети Иван извадил златни ключове и отворил вратата на Божия рай.
Вървели, колкото вървели и свети Иван попитал своя побратим свети Георги дали му харесва раят и какво най-хубаво е видял тук. Свети Георги му отговорил, че всичко, което видял, е много хубаво, само едно нещо било много страшно и грозно:
– Видях – рекъл свети Георги, – че сред рая гори огън, а в него горят трима млади момци. Това много ме натъжи.
Не тъгувай, побратиме – рекъл му свети Иван, – щом научиш защо горят, ще разбереш. Онзи, дето малко гори, е наказан, че не зачита света Неделя; другият, дето краката му горят, не е зачел кръстника си, минавал му е път, не е слушал думата му; а този, дето съвсем гори, не зачита нито майка, нито баща.
Казал това свети Иван и двамата продължили да се разхождат из Божия рай!