Чуй всички приказки

Един човек посетил дзендо и попитал настоятеля нa храма:
– Какво е дзен?
Настоятелят на храма долепил пръст до устните си и прошепнал:
– Ние не говорим в стаята за медитации.
Когато последвал настоятеля в библиотеката, той се опитал отново да му зададе същия въпрос. Но настоятелят долепил палец до устните си и казал:
-Тук четем книги в тишина.
Когато отишли в кухнята, настоятелят не дал възможност на посетителя да зададе въпроса си и казал:
-Тук готвим мълчаливо и ядем без разговори.
Когато настоятелят отварял вратата на посетителя и му стискал ръката, той задъхан попитал:
– Така че какво е дзен?

Веднъж при раби от Коцка дошъл негов ученик, за да разкаже за мъките си.
– В Ружина, където учех преди – казал ученикът, всичко беше ясно и просто. Учех се и знаех, че се уча.
Молех се и знаех, че се моля. Тук, в Коцка, всичко се смеси, обърка се. Страдам от това, раби. Объркан съм. Моля ви, помогнете ми, така че да мога спокойно да се уча и да се моля, както преди. Помогнете ми да се избавя от страданията.
Раби го погледнал в очите, пълни със сълзи, и казал:
-А може би твоите сълзи и страдания са по-необходими на Бога, отколкото спокойната молитва и учене?

Настрадин Ходжа всеки ден прекарвал магарето си през границата, натоварено с кошове слама. Тъй като Всички знаели, че той се прехранва с контрабанда, граничарите Всеки път го обискирвали от главата до петите. Претърсвали сламата, потапяли я във вода, от време на време даже я изгаряли. Самият Настрадин междувременно живеел все по-добре и по-добре.
Накрая той се оттеглил и се преселил да живее в друга страна. След много години го срещнал един от митничарите и му рекъл:
– Сега вече няма защо да криеш, Настрадин. Разкажи ми какво прехвърляше през границата, когато не успявахме да те хванем?
– Магарета – отговорил Настрадин.

Повелител попитал мъдреца: "Как да бъдат видени гнездото на измяната и крепостта на верността?"
Мъдрецът посочил тълпа богато облечени ездачи и казал: "Гнездо на измяната."
После посочил самотен пътник и казал: "Крепост на верността, защото нищо няма да измени на самотата."
И от този ден повелителят се обкръжил с вярност.
Веднъж една жена се спряла между изображението на Благословения Буда и Майтрея, като не знаела на кого да поднесе почитанията си. И изображението на Благословения Буда произнесло: "По моя завет почитай бъдещето. Стой в защита на миналото и устреми погледа си към изгрева."

Веднъж един ловец на птици хванал славей и искал да го заколи и изяде. Славеят започнал да моли за пощада.
– Каква полза за теб – казвал той, – ако ме заколиш?
По-добре ме пусни, а аз ще ти дам в замяна три съвета.
Съгласил се ловецът. Славеят му казал:
– Никога не преследвай това, което не можеш да хванеш. Никога не тъгувай за това, което вече се е случило и е минало. И никога не вярвай на неистини.
Ловецът пуснал славея. Славеят поискал да изпита своя освободител – да разбере приел ли е той съветите му.
– Неразумни – казал той. – Какво съкровище изпусна ти. Вътре в мен има скъпоценен камък, голям колкото щраусово яйце.
Натъжил се ловецът на птици от своята небрежност и започнал отново да примамва славея.
– Ела ми на гости – казал той, – а след това аз пак ще те пусна.
Сега вече разбирам – казал славеят – твоята лековерност и безумие: не можеш да ме хванеш в полет, а се опитваш; разкайваш се, че си ме изпуснал – съжаляваш за това, което вече е минало; вярваш, че вътре в мен има щраусово яйце, макар че то е много по-голямо от мен.

Сейкей попитал Суйби Мугаку:
– В какво се състои принципът на будизма?
– Почакай – казал Суйби, – когато останем сами, ще ти кажа.
След известно време Сейкей отново се обърнал към него:
– Ето, сега сме сами. Умолявам те, обясни ми.
Суйби станал и повел изгарящия от нетърпение Сейкей в една бамбукова горичка, но така и нищо не казал, а когато последният поискал отговор, той промълвил шепнешком:
– Колко високи са тези дървета и колко малки са онези там.

Един могъщ цар построил грамаден дворец с безброй стаи, разположени така, че едната се намирала вътре в другата във формата на концентрични квадрати. Стаите били свързани с врати, намиращи се по дължина в едното направление и се падали една срещу друга, така че, когато били отворени, през тях можела да се Види подредбата вътре. Царят обикновено седял В най-отдале-чените вътрешни покои, далеч от зрители.
Когато постройката на този вълшебен дворец била завършена, царят извикал велможите и приближените си за оглед на чудното здание. Но в момента, в който те се събрали и се спрели пред външните врати, всички входове и изходи на двореца се затворили и гостите Видели пред себе си само ред стени, зад които нищо не се виждало. Дълго стояли те, удивлявайки се на това странно зрелище. Тогава се появил царският син и казал: "Нима не знаете, че моят баща е най-големият мъдрец и владее всевъзможни вълшебства? Ето тук няма никакъв дворец. Всичко това е само зрелищна измама, мираж. Пред вас е открито от всички страни място, незастроено и неоградено. Пред вас е и моят баща, великият цар, който вие не виждате само защото сте очаровани от вълшебството му и очите ви са като покрити с пелена. Такава е вашата орис – да виждате разни дворци, стени, картини и вещи там, където няма никой и нищо освен самият цар. Такъв е видимият свят. Всичко, което виждаме, е просто мираж, само оптическа измама. Извън и освен Бога няма нищо. Цялата видима материя е само едно от проявленията му, това е вълшебна дреха, чрез която го постигаме, но която всъщност не съществува."

Великият император Акбар имал девет мъдреци. Той бил достатъчно богат, за да ги издържа. Така ги и наричали – деветте скъпоценности. Но не се забелязвало той да се е научил на нещо от тях.
И ето че веднъж Акбар бл силно разгневен и призо-вал при себе си своите девет скъпоценности и им казал:
„Хората твърдят, че вие сте най-големите мъдреци на света. Но колко време вече сте тук, а аз на нищо не съм се научил от вас! Тогава какво правите тук?“ С един от мъдреците дошло дете, което много иска-ло да погледне отвътре царския дворец. И се разсмяло.
Акбар са възмутил и промълвил: „Това пък какво е? Знаеш ли ти, син на греха, в чие присъствие си се осмелил да разкриеш печата на своята неразумност? Или баща ти е толкова мъдър, че на чедото му не се полага и трохичка разум, за да знае как да се държи в присъствието на велик цар!“
Детето отговорило: „Прости, о, Велики царю, нека падна като жертва за теб! Смехът ми не беше насочен към това да те оскърби, смехът ми е против мълчанието на мъдреците, защото ми е известна причината за тяхното мълчание, както ми е известно и защо не можеш да се научиш на нещо от тях!“
Акбар внимателно се Вгледал в очите на детето. Лицето дишало с чистотата на детството и невинността и в същото време то било по-древно от времето. И Акбар го попитал: „Може би ти можеш да ме научиш на нещо?“ Детето спокойно му отговорило: „Да!“ Акбар за¬повядал: „Добре тогаВа, учи!“
На това детето отговорило: „Добре, но преди това слез от трона си, а аз ще седна на него. И тогава ще ме питаш като ученик, не като цар.“
Акбар наистина слязъл от трона и седнал на пода в краката на детето, а то седнало на трона с думите:
„Така! Питай сега!“
Акбар така и нищо не попитал. Той докоснал с глава прахта в краката на детето и промълвил: „Да се преумножи знанието и мъдростта ти! Необходимостта от въпроси отпадна сега. От простото смирено седене в тво¬ите крака аз вече се научих на много.“

Имало един велик Бог мъдрец на име Нарада. Както сред хората има мъдреци – велики йози, така и сред боговете има йоги. Нарада бил добър йога, достигнал голяма духовна висота. Той бил ходил навсякъде и веднъж, пресичайки една гора, видял човек, който толкова отдавна бил потънал в дълбок размисъл, че термитите построили около тялото му огромен мравуняк.
– Къде отиваш? – обърнал се той към Нарада. Нарада отвърнал:
– Отивам на небето.
-Тогава попитай Бога кога ще се смили над мен, кога ще постигна свободата?
Нарада продължил нататък и видял друг човек. Той пеел, скачал и танцувал. Гласът и жестовете му били диви.
– Нарада, накъде си тръгнал? – попитал той.
– Отивам на небето – отговорил Нарада.
– Тогава попитай кога ще бъда свободен. Нарада продължил нататък.
След време, минавайки по същия път, Нарада отново видял човека, размишляващ от толкова време, а около незо- израснал мравуняк.
– Нарада, попита ли Бога за мен?
-Да.
– И какво каза той?
– Боз каза, че след като се родиш още четири пъти, ще постигнеш свободата.
Тогава човекът започнал да плаче и ридаейки възкликнал:
-Аз размишлявах, докато около мен израсна мравуняк и ми предстои да се родя още четири пъти!
Нарада продължил нататък и срещнал другия човек.
– Предаде ли въпроса ми на Бога?
-Да. Виждаш ли това тамариндово дърво? Трябва да ти предам, че колкото листа има на това дърво, толкова пъти ще се родиш и едва тогава ще постигнеш свободата.
Като чул това, човекът попитал отново:
– Толкова скоро ще бъда свободен? – от радост отново започнал да танцува.
В този момент се чул Глас: "Дете мое, ти вече си свободен." Такава била наградата за неговата настойчивост.

Рьокан, майстор на дзен, живеел скромно в малка либа в подножието на планината. Веднъж привечер там влязъл крадец, но само за да установи, че няма нищо за крадене. Като се върнал, Рьокан заварил крадеца.
-Ти наистина си изминал дълъг път, за да ме навестиш – казал той на крадеца, – не трябва да си отиваш с празни ръце. Ето, вземи като подарък дрехите ми.
Стъписаният крадец взел дрехите и хукнал да бяга. Рьокан седял гол и гледал луната.
"Горкичкият – размишлявал той, – как бих искал да му подаря тази прекрасна луна!"