Мъдрият таралеж

Накрай земята и отвъд морето, зад висока планина, гори като златният дворец на Слънцето. То живее там със своята майка и сестра си – звезда Зорница. Брат му, Месецът има друг – сребърен дворец. Слънцето се прибира у дома само за да спи през нощта, защото през деня пътува, за да свети и да топли земята. Всяка сутрин сестра му Зорница го буди. Слънцето става, измива си лицето – тогава по земята падат капчици роса – и тръгва на път. В началото то винаги е весело, но като се изкачва по небето, се уморява и става сърдито. Като стигне върха на небосвода, спира малко за почивка. Тогава е пладне и Слънцето пече най-силно. След това започва да се спуска, та върви по-леко и е по-весело. Като стигне до другия край на земята, то се окъпва седем пъти в морето, за да угаси огъня си и влиза в двореца.
Там го чака майка му, която е приготвила вечеря и е сложила трапезата. Тя посреща сина си, поздравява го и Слънцето сяда да вечеря. Майка му е опекла девет фурни хляб и девет ялови крави. На трапезата то вечеря самичко, а майка му сяда настрана. Докато вечеря, Слънцето разказва на майка си всичко, което е видяло през деня. Веднъж то се връща тъжно, защото е видяло как девет братя си поделят бащините имоти, а на престарелия си баща дали да пасе свинете, а на майка си оставили само една хурка. Друг път слънцето е весело, защото е открило извор с жива вода или билка за рожба в подножието на снежен връх.
Една вечер Слънцето разказало на майка си, че малко преди да залезе, видяло Храбро юнак да води крилатия си кон на водопой. На чешмата, до висока крепост, се били събрали моми да наливат вода и момци да им напиват менците. Храбро юнак разиграл коня си и за да се похвали със силата си, извикал:
– Аз съм побратим на самодивите. Ако поискам, мога да обиколя – земята по-бързо от Слънцето. Слънчевата майка се засмяла. Такива се юнаците, сине, обичат да се хвалят, а най-вече тези които са сукали самодивско мляко.
– Аз приех облога – отвърнало Слънцето. – Утре ще се надпре-варваме. Ако аз спечеля, ще му взема крилатия кон, ако той победи ще му дам Зорница за жена.
На другия ден Слънцето станало, усмихнало се на сестра си и тръгнало на път. И Храбро юнак оседлал коня си и при изгрев слънце препуснал като вихър. На пладне Слънцето се изкачило до върха на небето и погледнало надолу. Храбро юнак бил обиколил половината земя. Ядосало се Слънцето, напекло сърдито, за малко да запали нивите с пшеница. На конника му станало много горещо.
– Я да намеря някъде дебела сянка – казал Храбро юнак, отишъл под едно орехово дърво, вързал юздите на коня си за дебел клон, легнал и заспал. Слънцето отново тръгнало на път. Конят започнал да бие с копита и да цвили:
– Стани, юначе, Слънцето ще ни изпревари!
Скокнал Храбро юнак, метанал се на коня, който разперил криле и литнал като вятър. Преди залез стигнали до портите на Слънчевия дом. На двора стояла звезда Зорница и чакала брат си да се върне. Тя много се учудила като видяла непознатия юнак – до слънчевия дворец много рядко стигали хора. Тя хванала юздите на коня и го отвела в конюшнята. Ето че и Слънцето дошло – уморено и гневно. Видяло, че е загубило облога, но тъй като било дало дума, поканило юнака на трапезата си. Слънцето извикало сестра си да им налива вино в златни чаши. Развеселил се домакинът от виното и казал:
– Сестро, искаш ли да вземеш този юнак за мъж? До днес никой не ме беше изпреварвал – докато аз измина небето, Храбро юнак
обиколи земята.
Звезда Зорница много харесала красивия момък и се съгласила да му стане жена.
– Сутрин ще светя на небето, а вечер в двореца на Храбро юнак – отвърнала тя.
Слънцето надарило богато младоженците.
Не изминало много време и веднъж Слънцето се върнало засмяно вкъщи. Майка му изчакала да се нахрани и го попитала защо е толкова весело, все едно не се връща от път, ами сега е станало.
– Мамо, стига съм ходило само. Реших и аз да се оженя. Ще взема за жена звезда Деница – тя е най-красивата в небето. Майката на Слънцето нищо не отвърнала, само въздъхнала и станала да приготви всичко нужно за празненството. Слънцето поканило всички звезди и всички животни на сватбата. Слънчевата майка наредила в двореца чудна трапеза – там където стъпвала на двора, насядали животните, а там където се издигала в небето, насядали звездите. По средата, един срещу друг, седели юнак Храбро и звезда Зорница.
Всички сватбари били пременени, весели, започнали да ядат и пият. Вдигнала се голяма олелия, гостите се понапили и започнали говорят и да се смеят високо. Само таралежът си мълчал, не посягал към виното, не докосвал храната. Той държал един камък, който си бил донесъл и от време на време се опитвал да отхапе от него.
По едно време лъхнала горещина, въздухът затреперил и Слънцето излязло пред гостите заедно с годеницата си. Колкото красив юнак било слънцето, още по-красива била звезда Деница. Обиколило Слънцето трапезата, поздравило всички гости. Спряло се пред таралежа и видяло, че той си гризе камъка, уж яде от него.
– Какво правиш, таралеже? – попитало го Слънцето.
– Уча се да ям камъни – отвърнал таралежът.
– Защо ти е да ядеш камъни?
– Защото ще дойде време, когато на земята няма да има една тревица – отговорил таралежът. – Сега, когато си само едно слънце, понякога изсушаваш всичко, а какво ще стане, когато се народят много слънца? Едно ще залязва, две ще изгряват. Ще може ли тогава да расте нещо по земята? Ето тогава всички ще ядем камъни.
Слънцето се замислило и си влязло в стаята. Нямало го дълго и всички животни започнали да се чудят защо се бави. Мишката изтичала и надзърнала през ключалката да види какво прави младоженецът. Той седял замислен, с клюмнала глава. Мишката се уплашила, веднага се обърнала и изтичала на мястото си. Малко след това се явило Слънцето и казало на всички гости да се разотидат: сватба няма да има, Слънцето няма да се жени.
Ядосаните животни нападнали таралежа и искали да го погубят, но той се скрил навреме зад Слънцето и излязал, чак когато всички си отишли. Дотогава таралежът нямал бодли по кожата; за да не се бои от никого, Слънцето му дало бодли – от благодарност за мъдрия урок. Така на небето останало само едно Слънце.