Чуй всички приказки

Веднъж Ено дошъл в храма на Фа Син в провинция Гуан. Той видял как няколко монаси спорят, събрани около веещ се флаг. Един от тях казал:
– Флагът е неодушевен предмет и нищо друго, а вятърът го кара да се люшка.
На това друг монах възразил:
– И флагът, и вятърът са неодушевени предмети, а люшкането като цяло е невъзможно.
Третият протестирал:
"Люшкането е предизвикано от определено съчетание на причини и следствия.
Четвъртият предложил следната версия:
– В края на краищата няма люшкащ се флаг, това е просто вятърът, който се движи от само себе си.
Спорът се разгорял, но Ено го прекъснал със забележката:
– Не вятърът, не флагът, разумът ви се люшка.

И… ето че излязъл сеячът.
И когато сеел, едно семе паднало до пътя, и долетели птици и го изкълвали.
Друго паднало на каменисто място, където нямало много земя, и бързо покълнало, защото почвата не била дълбока. Когато слънцето изгряло, увехнало и тъй като нямало корени – изсъхнало.
Друго паднало в тръните, прораснало, но тръните го задушили.
Друго паднало на добра земя и донесло плод; едно сто пъти повече, друго – шестдесет, а трето – тридесет.

Три години Зуся и Елимелек прекарали в странствания. Те искали да разделят участта на Божественото присъствие в изгнание и да обърнат заблудилото се човечество към Бога. Веднъж те нощували в един хан, където имало сватба. Гостите на сватбата се оказали шумни и самонадеяни, като при това вече били изпили твърде много. Като видели задрямалите в ъгъла бедни странници, решили да се позабавляват. Зуся лежал накрая, а Елимелек – до стената. Затова разгорещилите се гости хванали Зуся и започнали да го бутат и бият, а след това напълно измъчен го захвърлили на пода. Самите те след това отишли да танцуват. Елимелек се учудил, че него не го докоснали. Дълбоко в душата си той завиждал на брат си, че е пострадал, а той не е. Затова Елимелек казал:
– Скъпи братко, дай да легна на твоето място, а ти на моето, където ще се наспиш спокойно.
Така те си сменили местата. В това време гостите приключили с танците и у тях се зародило желание да се позабавляват. Отишли и имали намерение да хванат Елимелек. Но един от гостите казал:
– Това не е по правилата! Дайте да окажем чест и на другия!
Затова те измъкнали Зуся от ъгъла и отново го отупали, като нареждали:
– Ето и за теб сватбен подарък!
Когато накрая го оставили на мира, Зуся се засмял и казал на Елимелек:
– Така, скъпи братко. Ако на човек му е съдено да получи удари, той ще ги получи независимо от това, къде се намира.

Учителят е подобен на стопанин на дома. Неговите гости са тези, които се опитват да изучават Пътя. Тези хора никога преди това не са били в дома и зле си представят какво представлява той. Но домът, независимо от това, съществува.
Когато гостите влизат в дома и виждат мястото, предназначено за сядане, те питат какво е това. Отговарят им: "Това е място, където ние седим." Гостите сядат на столовете, без да разбират докрай предназначението на столовете.
Стопанинът развлича гостите, но те продължават да задават въпроси – твърде неуместни. Стопанинът като гостоприемен човек не ги упреква. Гостите искат да знаят например къде и кога ще ядат. Те не могат да разберат това, че никой от тях няма да бъде лишен от внимание, че освен стопанина в къщата има и други хора, които в този момент им приготвят храна, че има и друга стая, където ще ги сложат да седнат и ще им дадат храна.
Тъй като гостите не виждат нито храната, нито приготвянето й, те се смущават, възможно е даже да изпитват съмнения и като цяло се чувстват неловко.
Добрият стопанин, разбиращ състоянието на гостите си, трябва да ги успокои, за да не им попречи нищо в уречения час да се насладят на трапезата.
Сред гостите има и по-съобразителни хора, които по-бързо от другарите си долавят връзките между нещата в дома – те могат да дадат на последните надлежно обяснение. Междувременно стопанинът отговаря на въпросите на гостите в съответствие със способностите на всеки от тях да възприема единството на функциите в дома.
Самото съществуване на дома не е достатъчно. Домът трябва да се приготви за приемането на гостите и присъствието на стопанина в него е необходимо. Някой трябва добросъвестно да изпълнява ролята на стопанин, така че гостуващите да се чувстват непринудено. Нали стопанинът носи отговорност за тях. В началото много от тях не разбират, че са гости, или по-скоро им е неизвестно самото понятие "гост", т.е. какво се изисква от тях в тази им роля и какво може да им даде това.
Опитният гост, който вече знае за домовете и за гостоприемството, се чувства свободно и по този начин започва по-добре да разбира какво представлява домът и много страни от живота в него. Докато гостът още се опитва да постигне същността на дома и да запомни правилата на етикета, вниманието му е твърде погълнато от тези фактори, за да може да забележи, да кажем, красотата, ценността или предназначението на мебелите.

Веднъж на император Чжуан Чжоу му се присънило, че е пеперуда, весело пърхаща пеперуда. Той се наслаждавал от сърце и не осъзнавал, че е Чжоу. Когато се събудил обаче, изведнъж се изненадал, че е Чжоу и не можел за разбере дали на Чжоу му се е присънило, че е пеперуда, или пеперудата сънува, че е Чжоу. Именно това наричат превръщане на нещата – тогава, когато между Чжоу и пеперудата непременно има разлика.

Братът на един свят старец по време на боледуването му сипал в храната му вместо мед ленено масло, което е мноео вредно. Само че старецът не казал нищо. Ядял мълчаливо и първия, и втория път и по никакъв начин не укорил брат си, който му служил. Не казал, че е небрежен и не само че не казал това, но дори и с една думичка не го натъжил. Когато брат му разбрал какво е направил, започнал да скърби с думите: "Аз те убих, аве, и ти положи този грях върху ми, като премълча." А онзи кротко отговорил: "Не скърби, чедо: ако на Бог беше угодно да ям мед, ти щеше да ми сипеш мед."

Веднъж Настрадин Ходжа ядял печено птиче месо. Дошъл негов приятел и помолил да го нагости.
– Братко – казал Ходжа, – извини ме, но това е собственост на жена ми и без разрешение не мога нищо да ти дам.

Един юноша дошъл при Настрадин Ходжа и го попитал колко време ще му трябва, за да стане суфи. Настрадин го повел със себе си в селото.
Преди да ти отговоря на въпроса, искам да дойдеш с мен. Трябва да посетя един учител по музика, за да се науча да свиря на лютня.
Като стигнали при учителя, Настрадин се осведомил за заплащането. Онзи казал:
– За първия месец – три сребърни монети, после – по една сребърна монета на месец.
– Отлично, ще намина след месец! – извикал Настрадин.

Кришна се канел да вечеря. Той откъснал парче хляб и започнал да дъвче, но изведнъж подскочил и побягнал към вратата.
Рукмини, жена му попитала: "Какво правиш, господарю мой? Къде отиваш? Защо е това бързане? Защо така внезапно?"
Кришна се спрял до вратата, почакал за миг и се върнал обратно. Приел печален вид, отново седнал и започнал да се храни.
Рукмини се удивила. Тя казала: "Сега ме озадачи още повече. Защо скокна така внезапно? Защо се върна, за какво? Скочи, все едно в къщата гори пожар. Аз не виждам нещо да се е случило. И защо се върна обратно, ако нещо се е случило?"
Кришна отговорил: "Имаше нещо. Един от моите привърженици броди из града. Той пее моята песен, свири на вина (седем струнен инструмент), танцува на улицата, но хората хвърлят по него ка¬мъни и кръв се стича по челото му. Той не реагира, абсо¬лютно е безмълвен, абсолютно съсредоточен, абсолютно безпомощен. Необходимо беше веднага да му помогна."
И Рукмини попитала: "Тогава защо се върна от врата¬та, след като това е толкова спешно?"
Кришна отговорил: "Вече няма нужда. В момента, в който стигнах до вратата, той взе в ръце камък. Сега той си помага сам. Помощта ми вече не е необходима."

Народът на Хандан в деня на Нова година поднасял на своя владетел Дзян Дзи гургулици. Много зарадван, Дзян Дзи Щедро награждавал всички.
– За какво? – попитал един от гостите.
– Проявявам милосърдие Пускам птиците на воля в деня на Нова година.
– На всички е и звестно желанието на царя да пуска птиците на свобода, заради което ловят гургулици, съревновавайки се и убивайки при това много птици. Ако царят иска за запази гургулиците живи, по-добре да забрани техния л ов. Ако пуска на воля хванатите, спасените от милосърдие няма да замести броя на убитите.
Вярно! – съгл асил се Дз ян Дзи.