Сал

aВеднъж Буда казал на своите последователи: 
–  Представете си човек, тръгнал на дълъг път, че е възпрян от широк поток вода. Отсамната страна на този поток е пълна с опасности и го грози гибел, другата е сигурна и свободна от опасности. Няма нито кану, за да пресече потока, нито мост, прехвърлен до другия бряг. Представете си, че този човек е решил: "Наистина, стремителен и широк поток и няма никакви средства, за да се прехвърля на другия бряг. Но ако събера достатъчно тръстика, клони и листа и си построя от тях сал, то върху този сал, работейки усърдно с ръцете и с краката си, ще се прехвърля безопасно на другия бряг."
Сега да предположим, че този човек постъпва според намерението си: построява сал, спуска го по водата и работейки с ръце и с крака, безопасно се добира до другия бряг.
Да предположим, че като достига другия бряг, човекът си мисли: "Наистина, добра работа ми свърши този сал, тъй като с негова помощ безопасно се прехвърлих от тази страна. Да взема да го кача на раменете си и да продължа пътя си!"
Ако направи това, правилно ли ще постъпи човекът със своя сал? Как мислите, ученици мои?
Кое е правилното отношение на човека към сала му?
Наистина, човек трябва да си каже: "Салът ми беше от голяма полза, тъй като поддържан от него, работейки с краката и с ръцете си, аз безопасно достигнах другия бряг. Но аз ще го оставя на брега и ще продължа пътя си!" В този случай човекът би постъпил правилно по отношение на своя сал.
По същия начин, о, ученици, ви предлагам своето учение – именно като средство за освобождение и постижение, но не като постоянна собственост. Усвоете тази
аналогия на учението със сала. Вие трябва да оставите учението, когато достигнете до брега на нирвана.

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.