Неволята


народна

Един дървар имал двамина синове. Всеки път, когато отивал в гората, той водел по един от тях за помощник.
Веднъж дърварят натъкмил колата и казал на синовете си:

  • Хайде, момчета, идете сами в гората за дърва, а пък аз ще остана вкъщи да си отпочина,
    защото много се объхтах.
    Момчетата се зарадвали, че им се паднал случай да отменят баща си, и подкарали колата.
    На излизане от къщи по-големият се обърнал назад и попитал баща си:
  • Абе тате, ако ни се повреди колата, кой ще ни я поправи?
  • Не берете грижа – отвърнал бащата, – ако строшите колата, повикайте неволята, тя ще я поправи.
    Отишли момчетата в гората. Разпрегнали, пуснали воловете да пасат и грабнали секирите. Развъртели се.
    Захванали да секат. На бърза ръка насекли дърва, натоварили и претоварили колата.
    Впрегнали пак добичетата и потеглили назад.
    Не щеш ли, насред пътя, като се спускали по едно нанадолнище, претоварената кола се засилила,
    блъснала хомота и строшила теглича. Двете момчета прехапали устни: ами сега как ще откарат колата
    с дървата? Тогава по-големият се досетил за поръчката на баща си и захванал да вика колкото му глас
    държи:
  • Невольо! Невольо! Ела да ни поправиш колата!
    Никой не се обадил.
  • Невольооо! – екнал още по-силно гласът на малкия. – Ела, че загазихме!
    Но гората била глуха и неволята я нямало никаква.
    Смрачило се. Птиците се прибрали в гнездата си. На небето се появила бледна месечина.
  • Бате – рекъл по-малкият брат, – то се видя, че тая проклета неволя няма да дойде.
    Кой я знае къде се е запиляла в пущинака – навярно поправя друга кола или пък лежи под някое дърво.
    Я хайде ние сами да си поправим колата.
  • Как? – попитал по-големият. – То не е лесна работа.
  • Ще отсечем нов теглич от сухо дряново дърво, ще го издяламе и готово!
    Речено-сторено. Разтичали се двете пъргави момчета, намерили сух дрян, отсекли го, издялали
    го хубаво, направили нов теглич и го сложили на мястото на счупения.
    Откарали колата у дома си.
    Додето разтоваряли дървата, те разказали на баща си какво се е случило.
  • Остави се, тате, насред пътя строшихме теглича. Захванахме да викаме неволята.
    Викахме, викахме, гърлата си продрахме, но тя не се обади, сякаш беше потънала в земята.
    Тогава се запретнахме сами и си направихме нов теглич, по-як от стария.
    Бащата се усмихнал и рекъл :
  • Ех, момчета, вие сте търсили неволята из пущинаците, а тя била при вас.
    Самата неволя ви е помогнала да си поправите колата. Поразмислете малко и ще разберете, че съм прав.

Check Also

ПОЛСКИЯТ МИШОК И ГРАДСКИЯТ МИШОК

Един ден градският мишок, който беше много изтънчен и любезен, каза на полския мишок:Приятелю, искам …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.