Дръжка от лизгар

aПреди хиляда години в едно руско село живял човек, който от малък не можел да се движи. Затова единственото нещо, което било по силите му, било да лежи на печката. Така той пролежал около тридесет години. Вероятно на тази печка е щял да завърши животът му, ако през селото веднъж не минал старец. Пътникът влязъл именно в тази колиба, в която лежал и се молел да умре младият човек, и помолил за вода.
Болният се разплакал и казал, че не е по силите му да му помогне, защото през целия си живот не е направил и крачка без чужда помощ. Старецът попитал: "А ти отдавна ли пробва да направиш тази крачка?" Оказало се, че е много отдавна – болният даже не помнел преди колко години. Тогава старецът казал: "Ето ти вълшебен жезъл, подпри се на него и иди за вода."
Болният все едно сънувал. Изпълзял от печката, хванал се с ръце за жезъла и… станал! Той отново заплакал, но този път вече от щастие. "Как да ти се отбла-годаря за този чудодеен жезъл, който ми даде?" – възкликнал младият човек. "Този жезъл е най-обикновена дръжка от лизгар, който взех от двора ти, – отговорил старецът. – В него няма нищо вълшебно, както всъщност я няма и твоята болест. Ти успя да станеш, защото забрави за своята слабост. А да ми благодариш, не е необходимо. Вместо това намери човек, който е също така нещастен, както беше ти до неотдавна, и му помогни!"

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.