Болният се разплакал и казал, че не е по силите му да му помогне, защото през целия си живот не е направил и крачка без чужда помощ. Старецът попитал: "А ти отдавна ли пробва да направиш тази крачка?" Оказало се, че е много отдавна – болният даже не помнел преди колко години. Тогава старецът казал: "Ето ти вълшебен жезъл, подпри се на него и иди за вода."
Болният все едно сънувал. Изпълзял от печката, хванал се с ръце за жезъла и… станал! Той отново заплакал, но този път вече от щастие. "Как да ти се отбла-годаря за този чудодеен жезъл, който ми даде?" – възкликнал младият човек. "Този жезъл е най-обикновена дръжка от лизгар, който взех от двора ти, – отговорил старецът. – В него няма нищо вълшебно, както всъщност я няма и твоята болест. Ти успя да станеш, защото забрави за своята слабост. А да ми благодариш, не е необходимо. Вместо това намери човек, който е също така нещастен, както беше ти до неотдавна, и му помогни!"