Двама съседа и сиромашията

aЖивели двамина съседи. Единият богат — къщата му била пълна с имане, а другият — последен сромах — с трън да се завъртиш в двора му, нямало какво да закачиш. Отишъл веднъж сиромахът и поч¬нал да тропа на богаташката порта. Показал се богатият.
— Какво има? — попитал.
— Дошъл съм при тебе, да ме нахраниш и напоиш — рекъл си¬ромахът, — защото умирам от глад.
Богаташът се почесал по шията.
— За ядене — рекъл той — нямам нищо, но пиене ще ти дам.
Хей там под капчука има цяла каца, пълна с дъждовна вода — иди пий, колкото щеш.
Сиромахът навел глава и си тръгнал наскърбен към къщи. Както вървял, усетил подире си стъпки — тихи, котешки, неуловими. Обърнал се, погледнал назад — няма никой. Повървял още малко и пак усе¬тил стъпките.
— Хей — спрял се сиромахът, — кой върви подире ми като сянка?
— Аз съм — отвърнал глас на невидим спътник.
— Че кой си ти?
— Сиромашията.
— Защо ходиш подире ми? — учуден попитал сиромахът.
— Защото си ми мил и драг — отвърнала сиромашията.
— Откога си тръгнала след мене, сиромашийо?
— От люлката.
— И докога смяташ да ме съпровождаш?
— До гроба! — отвърнала сиромашията.
Клетият човек въздъхнал дълбоко, но нищо не казал. Прибрал се в къщи, взел мотиката, лопатата и — право на гробищата. Мълчаливо почнал да копае. Копал, копал, изкопал един дълбок трап. Седнал да си почине и тежко въздъхнал. Тогава една невидима ръка го докоснала по рамото и чул пак гласа на сиромашията:
— Защо ти е този трап?
— Решил съм да легна в него и да сложа край на живота си.
— И аз ще легна при тебе.
— Къде?
— В гроба.
— Влизай, щом като е тъй! — викнал зарадван сиромахът. 
— Влезе ли, сиромашийо? — попитал той подир малко.
— На дъното съм! — отвърнала сиромашията от трапа.
Тогава сиромахът грабнал лопатата и почнал да срива пръстта в гроба. Затрупал сиромашията и си отишъл.
Опретнал се, заловил се мъжката да работи и му провървяло. За година-две напълнил и той къщата си с имане. Богатият, като гледал как работите на съседа му се поправят, захванал да се пука от завист. Веднъж той го спрял на улицата и го заразпитвал какво се е случило.
Доскорошният сиромах му разказал как смогнал да натика сиромашията в гроба.
— Ти си я натикал — рекъл на ума си завистникът, — но аз ще я изровя и пак ще ти я проводя в къщи!
И като нарамил мотиката, той отишъл също на гробищата. Провикнал се:
— Къде си, мари сиромашийо?
— Тука съм! — обадила се глухо сиромашията изпод земята.
Богатият разровил трапа и сиромашията пак излязла навън.
— Хайде сега — рекъл богатият, — скоро да идеш при стопанина си, защото той заглади косъма.
— Дума да не става — отвърнала сиромашията, — не ща!
— Защо?
— Защото аз толкова години вървях подире му, а той излезе неблагодарник и ме закопа в земята.
— А при кого ще идеш? — попитал богатият.
— При тебе. Ти ми стана мил и драг, тъй като ме изкопа от гроба.
И като се лепнала подир завистливия богаташ, сиромашията не го оставила, додето не го докарала до просяшка тояга.

Check Also

КОТАРАКЪТ В ЧИЗМИ

Шарл Перó След смъртта си един воденичар оставил на тримата си сина всичко на всичко: …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.