Архиви на етикети: Ран Босилек

Имал дядо козичка. Цанил си козарче. То си имало свирка. Ама каква свирка! Като я надуе, де що има живо нещо, скача, та се къса. Сутрин ляло му слагал хляб в торбата, пущал го след козите и му думал: — По-малко да надуваш свирката, повече да пасеш козите! Вечер се връщало момчето. Докарало козите. Посрещал го дядо и викнал ядосано: …

Един цар имал хубава градина. Сред градината расло златно дърво. То раждало златни ябълки. По пладне цъфтяло, вечер завързвало и нощем ябълките узрявали. Ала нещо идвало през нощта и ги изяждало. Царят имал трима синове. Веднъж най-големият син се явил пред бащата и казал: — Татко, искам да вардя нощес ябълките. — Добре, синко — рекъл царят. Като се мръкнало, …

Имало едно време една бедна вдовица. Тя си имала едно-едничко момченце. Разболяла се вдовицата. Тръгнало момчето да работи, та да прехранва болната си майка. Една вечер момчето се връщало от работа. По пътя застигнало две деца. Децата биели кученце. — Защо биете кучето? — попитало момчето. — Защото ни се бие! — отвърнали децата. — Дайте ми го! — Ти …

Имала си една баба внуче. Мъничко, ала хитричко. Един ден му се дояли ябълки, а кошницата била нависоко. – Баба, била ли си мъничка? – Била съм, бабиното. Който не е бил мъничък, не може да остарее. – По-добре да не си била мъничка, че да не остаряваш. – Ех, де да съм знаела, бабиното. – Бабо, когато си била …

Един баща имал трима синове. Двамата били едри и хубави. Третият бил нисък, дребен, с голяма глава. Казвали му Главчо. Посял бащата пшеница. Тя израсла буйна и едра за чудо и приказ. Но научило се някакво животно да влиза нощем в нивата. Един ден бащата казал на синовете си: — Деца, отсега нататък ще вардите по ред нивата, та дано …

Имало едно време един умен и хитър момък. Викали го Голобрадко. Умен бил Голобрадко, ала сиромах. Когато умрял баща му, само конопено повесмо му оставил, момъкът нищо не припечелвал. — Докога ще ходиш сиромах, Голобрадко? — питали го често другарите му. — Колко ти струва хитрината, когато нямаш здрава дреха да се облечеш. — Сега само хитрина и ум събирам. …

Имало едно време хубаво мо¬миче. Когато се засмивало, чуден трендафил цъфтял на устата му. Когато заплачело, едър маргарит капел от очите му. Момичето толкова се прочуло, че и царят се научил за хубостта му. Той поискал да се ожени за него. Пратил хора да го доведат в двореца. Царските пратеници отишли, ззели момичето, качили го на царска кола и потеглили. …

Една жена казала на момчето си: — Вземи, сине, тавата! Или в избата! Донеси брашно да меся хляб! Момчето взело тавата. Отишло в избата. Гребнало брашно. Излязло на двора. Духнал вятър — разпилял брашното. Върнало се момчето в избата, Напълнило отново тавата. Излязло на двора. Духнал вятърът. Разпиляло пак брашното. — Няма да е по твоята, лудко! — извикало момчето …

Имало едно време един цар. Той овдовял и се оженил втори път. Царят имал от първата си жена едно момче. Новата царица никак не обичала завареничето. Гледала да го премахне. Момчето имало бяло конче със звезда на челото. Всяка вечер то ходело при кончето. Една вечер кончето рекло на момчето: — Довечера не яж от хубавите гозби на мащехата! В …