Архиви на етикети: Панчо Панчев – дядо Пънч

М алката Лисана госпожица стана – по купони ходи, спазва всички моди. Цялата във джуфки, с високи обувки тя на дискотека тръгна, но полека, че пътят минава през стръмна дъбрава. А и в гъсталака жаба взе да кряка, та наша Лисана страшен страх я хвана. Опита да бяга, но падна веднага – не са най-удобни обувки подобни за крос през …

С хляб и сиренце в ръкаспрях до близката река.Там усетих страшен глад и излапах цял комат. А накрая за десерт слушах жабешки концерт.[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2648″]

Живеел някога един голям лакомник. По-голям от него едва ли можело да се намери по света. От сутрин до вечер той не спирал да яде и продължавал да е гладен. Щом свърши да закусва, започвал да обядва, а щом приключи обяда, нахвърлял се на вечерята. След това дълго не можел да заспи от глад и щом заспи, веднага започвал да …

Н америх си нова квартира – на партера тя се намира.Не е нужно, както до вчера, по стълбите да се катеря, а право при мене се влиза. Гората е също наблизо, та докато приказки пиша, от чистия въздух си дишам.Богатство са също за мене и горските багри зелени.  Чудесно е всичко, обаче не мога да свикна с това, че през …

Силен дъжд валя и ето – гьол до гьол по тротоара.Джапа в локвите детето,  а пък баба му се кара.Но детето продължава и успокоява баба: „Щом ги има тук, тогава значи в тях да джапам трябва.Инак кой ще си играе да ги слага по земята?Смисълът им във това е – да зарадват нас, децата”.[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2649″]

  Според малките момчета пролетта пристига тук с влака или самолета или с някой превоз друг. Смешни баткови дечица! Запомнете! Пролетта идва тук със колесница, возеща безброй цветя. В колесницата отпред е впрегнат вятърът южняк, боднал в гривата си цвете и с венче като калпак…

  Мойта люлка се люлее чак до небесата горе. Ако се засиля с нея, на Венера ще съм скоро. Ама после от Венера има ли назад пътека? Страх ме хваща. И треперя. И се люшкам по-полека.

Събирам в гората листо след листо – така да броя се научих до сто ! Но лист подир лист продължава да пада и скоро ще знам да броя до хиляда ! А щом оголее последният клон, ще знам да броя до цял милион !

Имало едно време един богат и стиснат селянин. През усиления летен сезон той наемал жетвари, косачи и други работници, които трябвало да отговарят на две условия – много да се трудят, а да искат малко пари. Скъперникът винаги дълго се пазарял и веднъж успял да намери надничар, съгласен за цял ден да получава само по една медна пара. Това бил …