Архиви на етикети: Панчо Панчев – дядо Пънч

Н америх си нова квартира – на партера тя се намира.Не е нужно, както до вчера, по стълбите да се катеря, а право при мене се влиза. Гората е също наблизо, та докато приказки пиша, от чистия въздух си дишам.Богатство са също за мене и горските багри зелени.  Чудесно е всичко, обаче не мога да свикна с това, че през …

Силен дъжд валя и ето – гьол до гьол по тротоара.Джапа в локвите детето,  а пък баба му се кара.Но детето продължава и успокоява баба: „Щом ги има тук, тогава значи в тях да джапам трябва.Инак кой ще си играе да ги слага по земята?Смисълът им във това е – да зарадват нас, децата”.[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2649″]

Имало едно време един богат и стиснат селянин. През усиления летен сезон той наемал жетвари, косачи и други работници, които трябвало да отговарят на две условия – много да се трудят, а да искат малко пари. Скъперникът винаги дълго се пазарял и веднъж успял да намери надничар, съгласен за цял ден да получава само по една медна пара. Това бил …

О тдавна не беше валяло.Небето, пресъхнало цяло, не пускаше капка дори над жадни нивя и гори.Без дъжд Незабравката синя се чувстваше като в пустиня.А Мравчо, цял в черно облечен, от топло изгаряше вече. Но ето, че все пак спасен е:– Ела тук на сянка под мене! –чу Мравчо, че вика го някой на сянка, която го чака. И сгуши се …

На нослето ми снежинка бяла падна.Сигурно е на джудже целувка хладна. Но целувки още кацаха и ето –до пързалката замръзна ми нослето.Мен червеното носле не ме тревожи.Жал ми е за малките снежинки божи,дето ме дариха с нежността си тихаи от тази чиста нежност се стопиха.[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2657″]

  Според малките момчета пролетта пристига тук с влака или самолета или с някой превоз друг. Смешни баткови дечица! Запомнете! Пролетта идва тук със колесница, возеща безброй цветя. В колесницата отпред е впрегнат вятърът южняк, боднал в гривата си цвете и с венче като калпак…

  Мойта люлка се люлее чак до небесата горе. Ако се засиля с нея, на Венера ще съм скоро. Ама после от Венера има ли назад пътека? Страх ме хваща. И треперя. И се люшкам по-полека.

Събирам в гората листо след листо – така да броя се научих до сто ! Но лист подир лист продължава да пада и скоро ще знам да броя до хиляда ! А щом оголее последният клон, ще знам да броя до цял милион !

Имало едно време един богат и стиснат селянин. През усиления летен сезон той наемал жетвари, косачи и други работници, които трябвало да отговарят на две условия – много да се трудят, а да искат малко пари. Скъперникът винаги дълго се пазарял и веднъж успял да намери надничар, съгласен за цял ден да получава само по една медна пара. Това бил …