Архиви на етикети: Народна приказка

Едно време имало самодивско игралище олизо до голямата река в Рила планина. Там никога не растяла трева, защото от хората на самодивите не можела да поникне. Веднъж една жена тръгнала с детето си да се поклони на свети Иван, който живеел в голям дъб в планината. Като стигнала до река¬та, тя толкова се уморила, че седнала да си почине близо …

Един гостоприемен човек гостувал веднъж на свой приятел три дни. Когато се канел да си тръгва, стопанинът го помолил да го извини, че не го е приел както подобава. – Много добре – казал гостът, – когато дойдеш при мен, аз ще те посрещна още по-добре. Скоро се случило така, че неговият приятел му дошъл на гости. За свое учудване …

Веднъж съпругата на Ходжа започнала да го упреква за бедността му. – Ако си религиозен човек – казвала тя, – трябва да помолиш за пари. След като религията е твоето занятие, като всички останали трябва да получаваш пари за това. – Добре, така и ще направя – казал Настрадин. Той излязъл в градината и завикал с всичка сила: – О, …

В Ропшице – града, в който живеел равинът Нафтали, богаташите, чиито домове били настрани или накрая на града, имали обичай да наемат човек, който нощем наглеждал собствеността им. Късно вечер, когато равинът Нафтали бродел из гората, срещнал един такъв пазач, който се разхождал напред-назад. "За кого работиш?" – попитал равинът. Пазачът му отговорил и на свой ред попитал: "А ти за …

Синът на един заможен човек заминал в далечна страна и се случило така, че докато баща му трупал несметни богатства, той обеднявал все повече и повече. След това станало така, че синът дошъл в страната, където живеел баща му и като просяк молел за храна и дрехи. Когато баща му го зърнал в парцали и нищета, заповядал на слугите си …

В царство Сун живял Царят на маймуните, който обичал маймуните и хранел цяло стадо. Той умеел да отгатва техните желания, маймуните също го разбирали. За да се грижи за тях, той лишавал от храна семейството си. Изведнъж той обеднял и му се наложило да намали храната на животинките. Страхувайки се, че стадото ще спре да му се подчинява, в началото той …

Един суфистки майстор веднъж обявил, че той възражда церемонията на дароподнасянето, съгласно която, всяка година се поднасят дарове в гробницата на един от прославилите се учители. Хора от всички съсловия надошли от далечни места, за да дадат своите дарове и да чуят, ако е Възможно, нещо от учението на майстора. Суфият заповядал даровете да бъдат положени на пода, в центъра …

Мохамед казал веднъж на Вабишах: "Не е ли истина, че ти си дошъл, за да ме попиташ какво е добро и какво – зло?" "Да – отговорил той. – Аз дойдох именно за това." Тогава Мохамед потопил пръстите си в миро, докоснал с тях ръката му, като направил знак по посока на сърцето, и казал: "Доброто е това, което придава …

Живял някога един човек, който бил предан на Буда с цялото си сърце. Имал той прекрасна старинна дървена статуя на Учителя, истински шедьовър. Отношени – ето му към нея, било като към най-голямото съкровище. Веднъж, през една студена зимна нощ, човекът останал сам в сламената си колиба. Било много студено и той отчаяно треперел от студ. Изглеждало, че е настанал …

Веднъж Ананда попитал Буда… Той живеел с него десет години и бил много учуден от това, че Буда стоял в едно и също положение през цялата нощ. Ръцете му оставали на същото място, където ги поставял, когато лягал да спи. Ананда бил удивен и поразен от това, че Буда бил в една и съща поза в продължение на цялата нощ. …