Архиви на етикети: Народна приказка

В момковата къща радостно очаквали да посрещнат невестата, отмяната. От утре и менците ще са пълни с прясна вода студена, и хлябът ще е омесен, и градинката натъкмена. Къщата ще грее от хубост, нали младост ще шета из нея. Тъй си мислели сватовете, които очаквали с трепетно вълнение невестата. Те така и не могли да се порадват на хубостта й. Божа …

Милен обичал хубавата Янка от селото! Когато бродел из гората със своята дружина, Янка била в сърцето му. Когато вечер от ясното небе затрепкали звездите, той виждал Янка като ясна звездица, когато полето се нашарело с цветя всякакви – Янка била най-шареното цвете между тях! Когато славей запее в гората – Янка славеят надпявала. Момъкът копнеел тя невеста да му …

На връх Погледец, недалеч от Самоков, където при тих ветрец листата на старите буки потрепват и разказват легенди, лежи, според народното вярване, последният български цар на Второто българско царство – Иван Шишман! По християнски обичай гробът му е обърнат на изток. И християни, и мюсюлмани приели това място за свято и се покланяли пред величието на цар Шишман със своите …

Зевс имал деца и от други богини. Той се влюбил в Персефона, дъщеря на богинята Деметра. Зевс се явил при избраницата си, превърнат в змей. От тази връзка се родил Загрей-Дионис. Той бил най-младият и най-съвършеният от боговете. Ревнивата Хера го намразила и била готова на всичко, за да го премахне. Зевс знаел това и поръчал на куретите, нимфите и …

Орфей – най-прочутият поет, певец и музикант на древността бил роден в Тракия, в планината Родопи. Песента му притежавала такава вълшебна сила, че омайвала не само хората, а и дивите зверове в планините, птиците в небето и рибите в морските дълбини. Даже дърветата в родопските гори започвали да танцуват, скалите се раздвижвали като живи и преспите по планинските върхове се …

Един човек останал вдовец и се оженил повторно. Той си имал едно момиче, а новата му жена довела още едно. Мащехата много намразила заварената си дъщеря – по цял ден я карала да работи и все била недоволна от нея. Веднъж жената й дала една къделя черна вълна и рекла: – Иди на реката да я изпереш! Да не се …

Едно време животните и хората говорели на един и същ език. После Господ им разбъркал говора, за да се отличава човекът от животните. И сега животните си имат свой език, но го разбират само те. Веднъж една нива се запалила и от огъня пламнала голяма купа сено. В нея имало скрита змия, която взела да пищи за помощ. Притичал един …

Имало едно бедно момче, сираче. Родителите му оставили само един железен топуз. Милостиви хора го прибрали и го отгледали. Но и те били бедни, едва се прехранвали. Когато момчето станало на седем години, почнало да се главява ратай по къщите – колкото за един хляб. Като ходело често по гората и гледало как ловците се връщат кой с два-три заека, …

Един цар имал трима синове. Когато наближила смъртта му, той разделил царството си на две и дал на двамата си по-големи сина по половина, а на най-малкия си син дал коня и сабята си. Всички били доволни от делбата и когато старецът умрял, двамата братя станали царе, а третият възседнал бащиния си кон, взел тежката сабя, простил се с братята …

Всяка събота вечер Хитър Петър стрижел и бръснел селяните в селската кръчма. Веднъж, както стрижел едного и в същото време приказвал с другите, отрязал му едно парче от ухото. Селянинът подскочил като опарен. – Какво правиш, бе глупако! – развикал се селянинът. – Като не знаеш да стрижеш, защо срамиш занаята! Как ще изляза сега пред света, като едното ми …