Архиви на етикети: Народна приказка

Селянин и синът му орали заедно полето. Една змия ухапала юношата и той умрял. Бащата не обърнал внимание на смъртта на сина си и продължил да оре. Наблизо преминавал брамин и попитал: – Кой е този юноша? – Синът ми – отговорил селянинът. – Защо не го оплакваш тогава? Човек с раждането си вече прави първата крачка към смъртта. Скръбта …

    Имало едно време един цар и една царица. Народът ги обичал, съседите им ги почитали и могло да се каже, че били най-щастливите от всички владетели. Родила им се дъщеря, надарена с такива добродетели и прелести, че родителите не съжалявали, гдето нямали син. Великолепие, изящество, пищност царели в техния палат. Но това, което най-много учудвало посетителите, било магарето, …

Едно време имало един човек на име Мехмед рибаря. Тоя човек през деня ловял риба, а вечер я продавал и от това преживявал. Веднъж той заболял и като не се надявал да остане жив, рекъл на жена си: — Когато умра, не казвай на сина ми, че съм бил рибар. Както и да е, дните му се свършили и той …

Там, където морските вълни се разбиват в стръмните скали, в Галиция, на края на испанската земя, в едно градче живеело малко момче. То нямало близки освен по-големия си брат, но брат му заминал далеко зад морето — в славния град Кадис, където мачтите на корабите се издигат като гора над лазурното море, а топлият вятър наду¬ва веселите платна. Там той …

Един жабок-измамник от Северозападния бряг шумно се хвалел на неколцина свои приятели жабоци за голямата си бързина. — И елен да има смелост да се мери с мен, ще остане много назад — заявил той. Силен смях се дочул от края на поляната, близо до мястото, където се намирали жабоците. Обърнали се и видели голям елен-самец. — Защо се смееш, …

Често край огнището в дългата къща на ирокезите по време на Луната на дългите нощи разказвали ей тази приказка. „Три стрели" било името на един момък от племето на мохоките. Макар още невидял четиринайсет зими, той бил вече известен сред ирокезите за своето майсторство и дръзновение. Стрелите му попадали точно в целта. Името му било дадено, когато с три стрели …

В едно цимшианско село по-възрастните жители били обхванати от радостното вълнение на големите зимни тържества. Не им оставало нито време, нито мисли за други неща. Извън селото група деца, които все още не били на възраст да взимат участие в тържествата, играели на възрастни. Направили си своя зимна церемония. Построили си къща от клони и през целия ден пели. викали и …

Отдавна, много отдавна, в страната на микмаките живеел велик вожд, воин и магьосник на име Тийм. Бил голям приятел на Глускап, който също бил могъщ творец на магии; ала Глускап не притежавал великата способност на своя приятел. Тийм можел да става невидим и да слуша незабелязан разговорите на техните неприятели. Живеел край Атлантическия океан със своята сестра, която му помагала …

Имало едно време един дядо, той имал трима сина. По-големите се занимавали със стопанството, били сръчни и гиздави, а най-малкият, Иван глупакът, бил ни туй, ни онуй, обичал да събира гъби в гората, а в къщи все на печката дремел. Дошло му време на дядото да умира, събрал той синовете си и им заръчал: – Като умра, три нощи подред …

Беден и нещастен човек бил Дижико. Цялото му богатство се състояло от две козлета и една бодлива крава. Жената на Дижико била зла. Тя измъчвала мъжа си и все му повтаряла: — Върви в далечни краища по гурбет, донеси пари и скъпи дрехи и купи волове, овце и коне. Станал една сутрин Дижико, грабнал кривака, излязъл от къщи, под гонил …