Архиви на етикети: Панчо Панчев – дядо Пънч

В сички ние имаме мечти, но мечта най-славна има Мечо. Иска със ракета да лети сред звездите, в Космоса далечен.Затова от палавник голям стана ученик дисциплиниран.И по цели дни със много плам най-различни спортове тренира. После, щом ваканция дойде, той в града отиде и попита – знаят ли случайно откъде в Космоса ракетите излитат.Дадоха му точния адрес и за космодрума …

Угасна лятото, отмина. Мъгла над нивите се стеле.Край село – във една градина, белее неприбрано зеле.Ала със заби да не тракат, ако дочакат люта зима, от зелките върху си всяка по двайсет топли ризи има.[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2636″]

Имало едно време един човек, който от всичко бил доволен. Лисица влязла в курника му и отвлякла петела, а той се радвал, че не е грабнала някоя от кокошките, защото те снасят яйца. Градушка счупила керемидите на къщата му, той се радвал, че не е паднала на полето, защото ще унищожи житото. Неговият съсед пък за всичко се ядосвал и …

На горичката съвсем накрая има празно място в тръни цяло.Никой там не ходи да играе, затова е пусто запустяло.Но веднъж се спря до него Мечо – чудна мисъл през ума му мина, плесна се по челото и рече:„Тука аз ще посадя градина!” Рече и запретна той ръкави. Тръните до коренче изряза.После бързо-бързо се отправи към града, във тракторната база.Не след …

Изгубил съм с и всичките боички – остана ми едничка жълта само.Как да рисувам зайчета и птички?Тях жълти ли да ги направя, мамо?А мама ме погали по главата и каза: „По-добро рисувай лято – с огромно жълто слънце на небето, с безкрайно жълто жито на полето…Щом чух това, ми стана тъй горещо, че сетих се за друго жълто нещо: от …

  Според малките момчета пролетта пристига тук с влака или самолета или с някой превоз друг. Смешни баткови дечица! Запомнете! Пролетта идва тук със колесница, возеща безброй цветя. В колесницата отпред е впрегнат вятърът южняк, боднал в гривата си цвете и с венче като калпак…

  Мойта люлка се люлее чак до небесата горе. Ако се засиля с нея, на Венера ще съм скоро. Ама после от Венера има ли назад пътека? Страх ме хваща. И треперя. И се люшкам по-полека.

Събирам в гората листо след листо – така да броя се научих до сто ! Но лист подир лист продължава да пада и скоро ще знам да броя до хиляда ! А щом оголее последният клон, ще знам да броя до цял милион !

Имало едно време един богат и стиснат селянин. През усиления летен сезон той наемал жетвари, косачи и други работници, които трябвало да отговарят на две условия – много да се трудят, а да искат малко пари. Скъперникът винаги дълго се пазарял и веднъж успял да намери надничар, съгласен за цял ден да получава само по една медна пара. Това бил …