Аз съм дете на децата –рожба на детски ръце.И съм сърдечен приятел –нищо, че нямам сърце.Казват, че нямам, но тихо нещо във мене тупти.Вътре будилник ли скриха?“Туп-туп-туп!” Чуй го и ти!Пада от свода безбреженоще сняг – пухкав и мек.Мисля си: “Даже и снежен,важно е да си човек!”[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2622″]
Прочетете повече »Пристъпва мъничката Яна по пъстра цъфнала поляна. За първи път днес вижда тя тъй много шарени цветя и иска с малките ръчички да ги помилва нежно всички. Протяга предпазливо длани и шепни думи неразбрани за нас. Но за цветята – ясни: тя шепне им, че са прекрасни.
Прочетете повече »М ъничката Мима има своя супичка любима.Не обича други супи и направо им се цупи.Но щастлива е, щом мама сготви тенджера голяма супа гъбена, която с вкус вълшебен е позната.Тя се прави лесно, ясно – масълце е нужно прясно, но преди това да има гъбки е необходимо…Супа гъбена щом иска, Мима стана и туристка.Подходящо се облече и не трябваше далече …
Прочетете повече »С бабината лятна шапка стара, с дядовия шлифер парцалив татко ми от летви издокара цял човек – направо като жив.Сред лехите той стои забучен в слънчев пек и под проливен дъжд – пилците да гони вместо куче и подир крадци да вика “Дръж!”.Да, но уж е правен за плашило, а от него никой няма страх.На врабците се усмихва мило, кани ги …
Прочетете повече »С пят животните в гората – кой във дупка, кой в хралупа. Сняг виелицата мята – с преспи всичко да затрупа. Даже легълцето мое във хралупа се превръща. Бяла преспа – сън спокоен – скрива цялата ни къща…
Прочетете повече »
Според малките момчета пролетта пристига тук с влака или самолета или с някой превоз друг. Смешни баткови дечица! Запомнете! Пролетта идва тук със колесница, возеща безброй цветя. В колесницата отпред е впрегнат вятърът южняк, боднал в гривата си цвете и с венче като калпак…
Прочетете повече »Мойта люлка се люлее чак до небесата горе. Ако се засиля с нея, на Венера ще съм скоро. Ама после от Венера има ли назад пътека? Страх ме хваща. И треперя. И се люшкам по-полека.
Прочетете повече »Събирам в гората листо след листо – така да броя се научих до сто ! Но лист подир лист продължава да пада и скоро ще знам да броя до хиляда ! А щом оголее последният клон, ще знам да броя до цял милион !
Прочетете повече »Имало едно време един богат и стиснат селянин. През усиления летен сезон той наемал жетвари, косачи и други работници, които трябвало да отговарят на две условия – много да се трудят, а да искат малко пари. Скъперникът винаги дълго се пазарял и веднъж успял да намери надничар, съгласен за цял ден да получава само по една медна пара. Това бил …
Прочетете повече »
