Архиви на етикети: Панчо Панчев – дядо Пънч

На горичката съвсем накрая има празно място в тръни цяло.Никой там не ходи да играе, затова е пусто запустяло.Но веднъж се спря до него Мечо – чудна мисъл през ума му мина, плесна се по челото и рече:„Тука аз ще посадя градина!” Рече и запретна той ръкави. Тръните до коренче изряза.После бързо-бързо се отправи към града, във тракторната база.Не след …

Изгубил съм с и всичките боички – остана ми едничка жълта само.Как да рисувам зайчета и птички?Тях жълти ли да ги направя, мамо?А мама ме погали по главата и каза: „По-добро рисувай лято – с огромно жълто слънце на небето, с безкрайно жълто жито на полето…Щом чух това, ми стана тъй горещо, че сетих се за друго жълто нещо: от …

Според едно предание – за да има щастие в домовете им, хората заковават стари подкови на вратите си. Циганин и циганка си вървели по прашния път, циганката видяла нещо на земята и казала на мъжа си: – Гледай, Манго! Петало! – Дай го тука! – изкомандвал циганинът. – Дръж, ама къде ще го туриш? – подала му тя желязото. – …

М алката Лисана госпожица стана – по купони ходи, спазва всички моди. Цялата във джуфки, с високи обувки тя на дискотека тръгна, но полека, че пътят минава през стръмна дъбрава. А и в гъсталака жаба взе да кряка, та наша Лисана страшен страх я хвана. Опита да бяга, но падна веднага – не са най-удобни обувки подобни за крос през …

С хляб и сиренце в ръкаспрях до близката река.Там усетих страшен глад и излапах цял комат. А накрая за десерт слушах жабешки концерт.[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2648″]

  Според малките момчета пролетта пристига тук с влака или самолета или с някой превоз друг. Смешни баткови дечица! Запомнете! Пролетта идва тук със колесница, возеща безброй цветя. В колесницата отпред е впрегнат вятърът южняк, боднал в гривата си цвете и с венче като калпак…

  Мойта люлка се люлее чак до небесата горе. Ако се засиля с нея, на Венера ще съм скоро. Ама после от Венера има ли назад пътека? Страх ме хваща. И треперя. И се люшкам по-полека.

Събирам в гората листо след листо – така да броя се научих до сто ! Но лист подир лист продължава да пада и скоро ще знам да броя до хиляда ! А щом оголее последният клон, ще знам да броя до цял милион !

Имало едно време един богат и стиснат селянин. През усиления летен сезон той наемал жетвари, косачи и други работници, които трябвало да отговарят на две условия – много да се трудят, а да искат малко пари. Скъперникът винаги дълго се пазарял и веднъж успял да намери надничар, съгласен за цял ден да получава само по една медна пара. Това бил …