Това се случило преди много, много години, когато морето било малко и рибите нямали достатъчно място да плуват на воля, та постоянно се блъскали една в друга. — Хубаво щеше да бъде, ако морето беше по-голямо! — казвали всички. — А сега е много претъпкано! — Я се поотдръпни! — викала рибата-треска на един рак. — Престани да се блъскаш! …
Прочетете повече »Архиви на етикети: Доналд Бисет
Мързеливият крал и умният паяк
Едно време, преди много, много години, когато дори дядовците тигри били малки, живеел крал, който бил много, много мързелив. Сутрин той закусвал в леглото, после си измивал зъбите и прочитал вестниците. По цял ден не вършел нищо друго, освен да лежи в леглото, да яде бонбони и да чете вестници, с изключение само, когато полягал отново да спи. Всяка вечер …
Прочетете повече »Какво най-обича Тигърчето
Веднъж, преди много, много години, срещнах едно тигърче. То беше съвсем слабичко. — Горкото тигърче! — извиках аз. — Та ти си ми съвсем слабичко! Искаш ли да си похапнеш малко кокали? — Не, благодаря! — отвърна тигърчето. — Не обичам кокали. Аз ям думи и затова обичам приказки. От тях надебелявам. — Ст приказки ли?! — Да, ако ми …
Прочетете повече »Упоритият крал
Имало едно време един крал, който бил много упорит и понеже бил крал, винаги правел каквото си искал. „Ще правя каквото си искам!" — казвал постоянно той. Затова хората го нарекли: „Ще правя каквото си искам!" Веднъж жена му, както гледала през прозореца, казала: — Я виж, ваше величество и мили мой, железната ограда на двореца май ще трябва да …
Прочетете повече »Дъждът
Имало едно време, високо в небето, два облака. Единият се казвал Малък облак, а другият — Дъждовно небе. Слънцето греело, птичките пеели, а децата играели навън. — Знаеш ли какво, Малък облак? — казал Дъждовно небе. — Искаш ли да повалим малко? — Разбира се — съгласил се Малък облак. И те заваляли. Хората долу завикали: — Уф, какъв противен …
Прочетете повече »Крачета
Имало едно време една стоножка на име Крачета. В една хубава, пролетна утрин тя тръгнала на разходка. Птичките пеели и слънцето греело. Крачета била много щастлива. И както си вървяла безгрижно, видял я един кос и отворил широко човка да я глътне. Добре, че в последния миг Крачета го забелязала и се скрила в една малка дупка. Вътре се спотайвало …
Прочетете повече »