Архиви на етикети: Доналд Бисет

Имало едно време едно червено лисиче, което живеело в замък с високи кули. В една от тях, точно на върха, имало малка стаичка. Когато лисичето поглеждало през прозорчето, то виждало селския площад, пътя и хората, които вървяли по него. Така че по света се случвали съвсем малко неща, за които лисичето да не знае. И макар че било малко, то …

Това се случило в Лапландия преди много, много години. Веднъж един лапландец излязъл от дома си и отсякъл с брадва елхичката, която растяла наблизо. — Ти ще бъдеш моето новогодишно дръвче! — казал лапландецът. Той го занесъл у дома си, поставил го в голям съд и го украсил с лампички, разноцветни свещички и гирлянди. А вечерта, щом светлинките бляснали сред …

Имало едно време един пощенски раздавач, който много обичал да разнася писма и колети. Но най-вече обичал да пъха много големи писма или колети през съвсем тесни отвори на пощенските кутии. То се знае, много големите писма малко се попрегъвали и после трудно се разчитали, а снимките и нещата, сложени в тях, се поизмачквали и затова хората казвали на пощенския …

Имало едно време едно кученце на име Роджър, което по цял ден се оглеждало в огледалото. — Роджър, престани най-сетне да се оглеждаш в огледало! — карала се майка му. Ала Роджър не преставал. — Няма що, хубаво кученце съм! — казвал си той и махал с опашка. Един ден, докато Роджър играел, майка му скрила, огледалото и на негово …

Имало едно време едно мече на име Чен Пу, което живеело с майка си в една пещера високо, в планините на Тибет. По цял ден там валял сняг, но на Чен Пу му било топличко и приятно в пещерата. Понякога денем излизал навън да поиграе, ала нощем стоял у дома, близо до майка си. Когато и да погледнел навън от …

Имало едно време един слон, който бил много голям, много грозен, но много добър. Казвал се Или. Веднъж Или тръгнал на дълга разходка и стигнал до едно място, където седяло бяло патенце и се греело на огъня. Това бил огромен огън и пламъците му се отразявали в близкото езерце с патици. Тъкмо Или пристигнал и от едно облаче в небето …

Имало едно време един грамаден омар и седем малки омарчета, които стояли върху една скала сред морето. Време било малките омарчета да си лягат. — Молим ти се, разкажи ни една приказка за приспиване! — казали те. — Да, да, разкажи ни, молим ти се! — извикали и мидите, които се били прилепили към скалата. — Добре, ще ви разкажа! …

Имало едно време едно лъвче, което можело да надава само слаб рев. Наричало се Сем. — Хайде, Сем — казала майка му, — иди в джунглата да поревеш с другите лъвове. Сем отишъл в джунглата, където всички лъвове ревели много силно: — РРРРРРРРРРР! — Сега е твой ред да ревеш, Сем! — подканили го те. И Сем заревал: — Ррррррррр! …

Това се случило преди много, много години, когато морето било малко и рибите нямали достатъчно място да плуват на воля, та постоянно се блъскали една в друга. — Хубаво щеше да бъде, ако морето беше по-голямо! — казвали всички. — А сега е много претъпкано! — Я се поотдръпни! — викала рибата-треска на един рак. — Престани да се блъскаш! …

Едно време, преди много, много години, когато дори дядовците тигри били малки, живеел крал, който бил много, много мързелив. Сутрин той закусвал в леглото, после си измивал зъбите и прочитал вестниците. По цял ден не вършел нищо друго, освен да лежи в леглото, да яде бонбони и да чете вестници, с изключение само, когато полягал отново да спи. Всяка вечер …