Listen to this article

Медният глиган

В град Флоренция, недалеч от „Пиаца дел Грандука", има малка уличка. Наричат я, струва ми се, „Порта Роза". Тук, около овощарския пазар, се намира един глиган, майстор¬ски направен от мед. Светла и бистра струя вода се лее от устата на животното.Самият глиган е станал от времето зеленикавочервен, само муцуната му блести като полирана. И наистина тя е излъскана от стотиците деца …

Прочетете повече »

Хвърчащият куфар

Живееше някога един търговец, който беше толкова богат,че можеше да постеле със сребърни монети цяла улица, та дори и една уличка като прибавка. Ала той не правеше това, защото умееше да се разпорежда по-добре с парите си. Случваше се да изхарчи една пара, а после да спечели от нея сто пари. Ето как умно живееше търговецът, докато най-сетне умря. Всички …

Прочетете повече »

Храбрият оловен войник

Имаше някога двайсет и пет оловни войници, които бяха направени от една стара оловна лъжица. Те държеха пушките си на рамо, стояха с дигнати глави и бяха облечени в червени мундири, украсени със синьо — да, чудно хубави бяха тия войници! Първите думи, които те чуха, когато отвориха капака на кутията им, бяха: „Ах, оловни войници!" Тия думи извика едно …

Прочетете повече »

Грозното патенце

Хубаво беше извън града. Беше чудно лято. Ръждата жълтееше по полетата, овесът зеленееше. Сеното бе събрано на копи по ливадите, а щъркелът се разхождаше на дългите си червени нозе и говореше по египетски — тоя език той беше научил от майка си. Край по¬летата и ливадите се простираха големи гори, а в горите имаше дълбоки езера. Да, чудно хубаво беше …

Прочетете повече »

Глупавият Ханс

На края на едно царство, далеч от големия път, се намираше стар чифлик. В него живееше стар чифликчия, а чифликчията имаше двама сина, които се смятаха за много умни.Намислиха те да се оженят за царската дъщеря, защото тя беше разгласила навсякъде, че ще се омъжи за оногова, който най-добре от всички умее да приказва с нея. Цяла седмица се готвиха …

Прочетете повече »

Дебелата игла

Имаше някога една дебела игла за кърпене. Тя се мислеше за много тънка и си въобразяваше, че е игла за шиене. — Внимавайте, дръжте ме здраво! — каза дебелата игла на пръстите, които посегнаха да я вземат. — Гледайте да не ме изпуснете, защото ако падна на земята, никога вече не ще ме намерите. Аз съм тъй тънка! — Не …

Прочетете повече »

Цоп и Цап

ПЪРВА ГЛАВА Здраво стиска два мъника, крачи и си тананика злонамерен господин. Пуши той като комин. Във лулата му – жарава, лед сърцето му сковава. Вика си с душа жестока: „Що ми е такава стока? Ни дои се, ни се стриже, малко полза, много грижи. В тия работи съм твърд: или доход, или смърт!“ Стига блатото и спира, взира се …

Прочетете повече »

Макс и Мориц

УВОД Има щури хлапетия, да, но няма като тия. Те са работа голяма. Равни с Макс и Мориц няма! Сториш ли им забележка, не поправят свойта грешка, правят грешка двойно тежка: гледат на това с насмешка. Все готова е да действа двойката им за злодейства. Прас магаре! Бух прозорец! Кой го стори? Макс и Мориц! Пъргави и пакостливи, ябълки крадат …

Прочетете повече »

Вълшебният кон

Отдавна, много отдавна живял велик цар, който имал три дъщери хубавици и един син. Веднъж, когато царят седял на престола си, дошли трима мъдреци с чудни дарове: първият носел златен паун, вторият — медна тръба, третият — кон от абаносово дърво. — Какви са тия дарове и каква е ползата от тях? — попитал царят. Първият мъдрец казал: — Тоя …

Прочетете повече »

Слепецът, въжарят и халифът

Живял отдавна в Багдад премъдрият халиф Харун-Ал-Рашид и славата за неговото благочестие и справедливост се разнасяла надлъж и нашир по цялото царство. Веднъж, като седели с великия везир Джафар и пиели кафе, везирът рекъл на халифа: — Господарю, струва ми се, че не ще бъде зле да се поразходим между народа и да го видим какво прави, как поминува. — …

Прочетете повече »