www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Големият пътешественик и известен изследовател Джованино Денгуба попаднал веднаж в Страната на маслените хора. Огреело ли слънцето тия хора — те се размеквали. Трябвало да стоят винаги на хладно и живеели в град, където вместо къщи имало хладилници. Джованино вър­вял по улиците и виждал тук-там да се показва някой от прозорчето на своя хладилник с торба лед на главата. При …

Господин Мързелан бил много чувствителен, но тол­кова чувствителен, че ако една стоножка ходела по сте­ната, той не можел да спи поради шума и ако някоя мравка изпуснела кристалче захар, скачал изплашен и викал: — Помощ! Земетресение! Разбира се, не можел да понася децата, бурите, мото­циклетите, но повече от всичко го дразнел прахът под краката му, затова не вървял никога дори …

Някога в Бусто Арзицио хората се безпокояли, че де­цата чупели и разваляли всичко. Да не говорим за изтър­каните подметки, за панталоните и за училищните чанти: но те чупели и стъклата, чупели чиниите по масите и чаш­ките в кафенето, като ритали топка и не пробивали стените само защото не разполагали с чукове. Родителите не знаели вече какво да правят и какво …

Някога в Болоня построили дворец от сладолед точно на Големия площад и децата идвали отдалече да си поближат. Покривът бил от разбит каймак, пушекът от комините от захарен памук, комините от захаросани плодове. Всичко останало било от сладолед: врати от сладолед, стени от сла­долед, мебели от сладолед. Едно детенце се хванало за една маса и взело да ближе краката й …

Тази история не се е случила, но сигурно ще се случи утре. Ето какво се разказва в нея: Утре една добра стара учителка завела учениците си, наредени в редица по двама, да разгледат Музея на отми­налото време, където били събрани нещата от миналите времена, които не служат вече, като кралската корона, шлейфът на кралицата, трамваят от Монца и така нататък. …

Добрият Джилберто имал голямо желание да се учи и затова много внимавал какво казват големите. Веднаж чул една жена да казва: — Гледайте Филомена колко много обича майка си: би й носила вода в ушите си. Добрият Джилберто се замислил: «Прекрасни думи. Искам просто да ги науча наизуст». Скоро след това майка му заръчала: — Джилберто, иди да ми донесеш …

Някога един човек решил да открадне римския Коли-зей. Искал да си го има само той — не му се искало да го разделя с другите. Взел една торба, отишъл в Колизея, почакал, докато пазачът погледне на друга страна, на­пълнил с труд торбата с древни камъни и си ги отнесъл в къщи. На следния ден направил същото и всички утрини без …

Имало някога едно човече от нищо. Имало нос от нищо, уста от нищо, дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо. Тръгнало на път по едно шосе от нищо, което не водело никъде. Срещнало една мишка от нищо и я попитало: — Не се ли страхуваш от котката? — Не, разбира се — отговорила мишката от нищо, — в …

В далечната старинна страна Лапандия, на изток от херцогството Пияния, царувал пръв Лапан Храносмилателя, наречен така, защото след като изгълтвал макароните си, изяждал и чинията и прекрасно смилал всичко. Наследил трона му Лапан Втори, наречен Трилъжици, защото, докато лапал чорба, употребявал три сребърни лъ­жици едновременно: по една държал във всяка ръка, тре­тата я държала царицата и тежко й, ако не била …

Веднаж един цар трябвало да умре. Той бил могъщ владетел, но бил смъртно болен и отчаяно си мислел: «Как е възможно един толкова могъщ цар да трябва да умре? Какво правят моите вълшебници? Защо не ме спасят?» Но вълшебниците били избягали от страх да не загубят главите си. Бил останал само един възрастен вълшебник, на когото никой не обръщал внимание, …