Listen to this article

Планетата на Истината

Страницата, която следва, е преписана от един учебник по история за училищата на планетата Мун и разказва за големия учен на име Брун (забележете, че там всички думи завършват на «ун»: например не се казва «луна», а «лун», не — "качамак", а «качамун» и т. н.). Ето тази страница: «Изобразителят Брун живял две хиляди години, сега е консервиран в един …

Прочетете повече »

Одеалото на войника

Като свършили всички войни, войникът Винченцо Ди Джакомо се върнал в къщи с парцалива униформа, силна кашлица и военно одеяло. Кашлицата и одеялото били всичко, което спечелил за дългите години война. — Сега ще си почина — казал той на домашните си. Но кашлицата не му позволявала да си почива и скоро го замъкнала в гроба. На жена му и …

Прочетете повече »

Носът на краля

Веднъж Джованино Денгуба решил да отиде в Рим и да пипне носа на краля. Приятелите му искали да го разубедят и казвали: — Внимавай, това е опасна работа. Ако кралят се разсърди, ще загубиш собствения си нос заедно с главата. Но Джованино бил упорит. Още докато готвел куфара си, отишъл, за да се поупражни, при свещеника, кмета и фелдфебела на …

Прочетете повече »

Носът, който бяга

Синьор Гогол е разказал историята на един нос от Ленинград, които се разкарвал в каляска иправел всякакви лудории. Подобна история се е случила в Лавено, на езерото Маджоре. — Една сутрин господинът, дето живеел тъкмо срещу кея от които се вземат моторниците, станал, отишът в банята да се обръсне и като се видял в огледалото извикал: — Помощ! Носа ми! …

Прочетете повече »

Невидимият Тонино

Веднъж едно момче на име Тонино отишло на училище, без да си е научило урока, и много се тревожело, че учите­лят можел да го вдигне. «Ах — мислел си Тонино, — ако можех да стана не­видим…» Учителят направил проверка и когато стигнал до името Тонино, момчето отговорило «тук!», но никой не го чул и телят казал: — Жалко че Тонино …

Прочетете повече »

Неделя сутрин

Господин Цезар бил човек с навици. Всяка неделна утрин ставал късно, въртял се из къщи по пижама и към единадесет се бръснел, като оставял отворена вратата на банята.Това бил мигът, който Франческо очаквал. Той бил само на шест години, но показвал вече наклонност към медицината и хирургията. Франческо вземал пакетчето с хидрофилен памук, шишенцето сденатуриран спирт, пликче­то с лепенки, влизал …

Прочетете повече »

Много въпроси

Имало някога едно детенце, което задавало много въпроси и това, разбира се, не е нещо лошо, то дори е нещо хубаво. Но да се отговаря на въпросите на това детенце било трудно. Например то питало: — Защо чекмеджетата имат маси? Хората го гледали и понякога отговаряли: — Чекмеджетата служат, за да се поставят вътре при­бори. — Зная за какво служат …

Прочетете повече »

Младият рак

Един млад рак си помислил: «Защо всички от моя род вървят заднишком? Искам да се науча да крача напред като жабите и да ми падне опашката, ако не успея.» Започнал тайно да се упражнява между камъните на родния поток. Първите дни това начинание му струвало го­леми усилия. Непрекъснато се блъскал, охлузвал бронята си и сам си настъпвал някое краче. Но …

Прочетете повече »

Мишокът, който яде котки

Един стар библиотечен мишок отишъл да навести братовчедите си, които живеели на тавана и слабо познавали снета. — Не познавате света — казал той на своите срамеж­ливи роднини — и по всяка вероятност не знаете дори да четете. — Ех, ти си учен — въздишали те. — Например яли ли сте някога котка? — Ех, ти знаеш толкова работи. При …

Прочетете повече »

Маймуни на път

Един ден маймуните в зоологическата градина решили да направят пътешествие с учебна цел. Вървели, вървели, спрели и една от тях попитала: — Какво се вижда? — Клетката на лъва, басейна на тюлените и къщата на жирафа. — Колко е голям светът, колко е поучително да се пътува. Отново тръгнали на път и спрели чак по обяд. — Какво се вижда …

Прочетете повече »