www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Имало едно време хубаво мо¬миче. Когато се засмивало, чуден трендафил цъфтял на устата му. Когато заплачело, едър маргарит капел от очите му. Момичето толкова се прочуло, че и царят се научил за хубостта му. Той поискал да се ожени за него. Пратил хора да го доведат в двореца. Царските пратеници отишли, ззели момичето, качили го на царска кола и потеглили. …

Имало едно време един умен и хитър момък. Викали го Голобрадко. Умен бил Голобрадко, ала сиромах. Когато умрял баща му, само конопено повесмо му оставил, момъкът нищо не припечелвал. — Докога ще ходиш сиромах, Голобрадко? — питали го често другарите му. — Колко ти струва хитрината, когато нямаш здрава дреха да се облечеш. — Сега само хитрина и ум събирам. …

Един баща имал трима синове. Двамата били едри и хубави. Третият бил нисък, дребен, с голяма глава. Казвали му Главчо. Посял бащата пшеница. Тя израсла буйна и едра за чудо и приказ. Но научило се някакво животно да влиза нощем в нивата. Един ден бащата казал на синовете си: — Деца, отсега нататък ще вардите по ред нивата, та дано …

Имало едно време една бедна вдовица. Тя си имала едно-едничко момченце. Разболяла се вдовицата. Тръгнало момчето да работи, та да прехранва болната си майка. Една вечер момчето се връщало от работа. По пътя застигнало две деца. Децата биели кученце. — Защо биете кучето? — попитало момчето. — Защото ни се бие! — отвърнали децата. — Дайте ми го! — Ти …

Имал дядо козичка. Цанил си козарче. То си имало свирка. Ама каква свирка! Като я надуе, де що има живо нещо, скача, та се къса. Сутрин ляло му слагал хляб в торбата, пущал го след козите и му думал: — По-малко да надуваш свирката, повече да пасеш козите! Вечер се връщало момчето. Докарало козите. Посрещал го дядо и викнал ядосано: …

Похвалил се лъвът пред баба Мецана: — Знаеш ли, Мецано, юнак като мене? — Зная, Лъвчо, зная!—рекла баба Меда. — Погледни как куцам! От човек си патя. От него по-силен на земята няма! — Що думаш? Човек ли? По-силен от мене? — запънал се лъвът.— Де е да го видя? — Зад хълма, в гората! — отвърнала Меца. Подпътил се …

Изгубили се братче и сестри-че в гъста гора. Вървели, вървели, братчето видяло изворче и рекло: — Ще пия вода. — Не бива! — спряло го сестричето. — От нея мечка е пила. Ако сръбнеш, ще, станеш мечка. Като повървели още малко, братчето пак рекло: — Много съм жаден. Ще сръб¬на от това изворче. — Недей! — казало сестричето. — Вълк …

Много, много отдавна в едно царство живели в малката си къщичка един дядо, една баба и дъщеричката им Василиска. Живели си те добре, честито, но голяма беда ги сполетяла. Разболяла се милата им майчица. Усетила тя, че смъртта й е близка. Извикала тя Василиска и й дала една малка кукличка. – Чуй какво ще ти кажа, дъще – й рекла …

Имало едно време един дядо и една баба. Те имали три дъщери. Двете обичали да се гиздят и да се веселят, а третата била кротка и скромна. На по-големите дъщери сукманите били шарени, кондурките – натъкмени, мънистата – позлатени. А на Машенка сукманчето било тъмничко, но очите й – светлички. На Маша красотата се криела в косата – дългата й …

Имало едно време един мъж и една жена, те си имали дъщеричка Альонка и синче Иванчо. Но не щеш ли, майката и бащата умрели и останали Альонка и Иванчо сам-саминки. Тръгнали те по белия свят да скитат. Вървели по един далечен път, през едно широко поле и на Иванчо му се допило. – Альонке, сестричке, искам да пия! – Почакай, …