Тя не стояла тихо на рафта. Щом я отвориш – страниците ѝ започвали да шепнат, да пеят и да разказват.
Това е Голямата книга на разказаните приказки.
В нея живеят герои от всякакви светове – смели, смешни, понякога малко пакостливи, но винаги истински. Там ще срещнеш малки слончета, които тръгват на пътешествие, хитри герои, които решават трудни въпроси, и добри сърца, които намират приятели там, където никой не очаква.
Но тази книга има една тайна…
Тя не се чете само с очи. Тя се слуша.
От нейните страници се носят песнички, гласове и истории – като малки вълшебни нишки, които стигат право до сърцето. Понякога ще се засмееш, понякога ще се замислиш, а понякога просто ще затвориш очи и ще си представиш един по-добър свят.
В тази книга няма край.
Всеки път, когато я отвориш, тя е различна. Всеки път ти разказва нова история.
И най-важното – тя помни детството.
Тя помни как се слуша с широко отворени очи. Как се вярва, че всичко е възможно. Как едно малко „имало едно време“ може да направи деня по-светъл.
Затова… ако някога ти стане тъжно, ако светът ти се стори прекалено шумен и забързан –