Един млад рак си помислил: «Защо всички от моя род вървят заднишком? Искам да се науча да крача напред като жабите и да ми падне опашката, ако не успея.» Започнал тайно да се упражнява между камъните на родния поток. Първите дни това начинание му струвало големи усилия. Непрекъснато се блъскал, охлузвал бронята си и сам си настъпвал някое краче. Но …
Прочетете повече »ПРИКАЗКИ
Гарванът и жената-риба
Гарванът-вълшебник огладнял. Той често бивал гладен, тъй като превръщането на едни неща в други изисквало много труд, а легендите на племето хайда разказват, че Гарванът бил може би най-големият гладник от всички, които правели магии. В този ден той решил да излезе със своето кану и да улови малко риба. Навлязъл в океана и уловил голямо количество риба, но щом …
Прочетете повече »Майстор-резбар
Когато светът бил млад, хората от племето хайда не познавали изкуството на резбата. Тогава при тях дошъл един странен човек. Бил ограден с ярка светлина. Носел риза, направена от вълната на планински кози и изпъстрена с чудновати рисунки. Накитът на главата му бил изрязан от дърво и боядисан с разноцветни бои. Тялото му било покрито с татуирани знаци и рисунки. …
Прочетете повече »Собственикът на град Стокхолм
На пазара в Гавирате се срещат едни такива хитреци, дето продават всичко: по-способни продавачи от тях не зная дали има някъде по света. Един петък дошло някакво човече, което продавало странни неща: Мон Блан, Индийския океан, Лунните морета и така сладко приказвало, че след час му останал за продан само град Стокхолм. Купил го един бръснар срещу подстригване с фрикция. …
Прочетете повече »Жабокът цар или Железният Хайнрих
В старо време, когато желанията още се сбъдвали, живял един цар, който имал няколко дъщери и всички до една били хубави. Но най-малката била толкова хубава, че дори слънцето, видяло толкова хубост по света, се удивявало, колчем озаряло лицето й. Близко до царския дворец се разстилала голяма тъмна гора и в гората, под една стара липа, имало кладенец. Когато денят бил …
Прочетете повече »Приказка за птичето, семката и младата круша
Едно черно птиче с жълтеникава човка и жълти крачета, не много голямо, но не и малко, кацна на старата круша. Старата круша беше на сто и една година. Плодовете й бяха обрани през лятото. Само една жълта круша беше останала, затулена в шумата й като кадънка. Черното птиче заскача пъргаво от клон на клон, обърна се на една страна, после …
Прочетете повече »Умникът и глупакът
В едно село спрял непознат човек. Застанал на мегдана и силно извикал: — Който иска да узнае дали е умен, или глупав, да дойде да го прегледам! После седнал под дървото на сянка и зачакал. Пръв го чул попът и се завтекъл. Той не се съмнявал в умната си глава, но все пак решил да чуе това и от друг. Погладил …
Прочетете повече »Бременските градски музиканти
Един човек имал магаре, което дълги години търпеливо носило пълни чували жито на мелницата. Но ето че силите му почнали да го напускат и то ставало все по-негодно за работа: тогава господарят намислил да се отърве от него. Разбрало магарето, че нищо добро не го чака, та побягнало и се запътило към Бремен – надявало се, че там ще може …
Прочетете повече »Ридаещият тотемен стълб
Онзи, който никога не се мръщи, бил вожд на Северния остров. Хората от племето хайда били щастливи, защото той бил много мъдър и живеел в мир с племената от околните острови. Старият вожд усещал, че Великият дух е благосклонен към своите деца, докато те живеят мирно и тихо и убиват птици, животни или риба само когато са им нужни за …
Прочетете повече »Змията на морето
Отдавна, много отдавна, в село Кяким, или Дома на орлите, което се намирало в подножието на Гърмящата планина в земите на зуните, живеела дъщерята на главния жрец на селото била красива девойка и обичала чистотата повече от всичко друго. Не можела да понася никаква мръсотия и често се къпела във "Вира на апачите", за който индианците пуебло знаели, че се …
Прочетете повече »