ПРИКАЗКИ

В Сант Антонио, на езерото Маджоре, живеела една женица, която така хубаво умеела да прави мармалад, че нейните услуги били търсени и от Валкувия, и от Валтра-валия, и от Вал Дументина, и от Вал Поверина. Хората пристигали от всички долини, когато настъпвал сезонът, сядали на оградата да се любуват на езерото, откъсвали си по някоя малина от храстите и извиквали женицата, …

Един ден малкият Клаудио си играел във входа на къ­щата и по улицата минал хубав старец със златни очила, който вървял приведен, като се подпирал на бастун. Тъкмо пред входа на къщата бастунът му паднал. Клаудио с готовност го вдигнал, подал го на стареца, но той се усмихнал и казал: — Благодаря, не ми е нужен. Прекрасно мога да вървя …

Разказвачът на приказки от племето навахо разказва така. Мечката, Жабата, Змията и Костенурката решили да нападнат хората от едно село под океана. Говорело се, че в къщата на шамана има много вълшебни неща. Тъй като Мечката и Змията не можели да плуват под водата, останали да пазят брега, докато трае нападението. Жабата и Костенурката нахлули в един от хоганите, Къщата …

Случело ли се екипажът на някое рибарско кану от Северозападния бряг много да се измори от гребане, тези калени рибари на огромни риби сядали, докато слънцето си отиде, за да направи път на нощта, и се заслушвали в приказката на някой от своите разказвачи. Легендите, които чували, били за най-различни неща, а между тях обикновено имало и легенди за един …

Новости, новости, навсякъде новости. Феята Бефана пристигна тази година на борда на ра­кета със седемнадесет степени и на всяка степен имаше по един гардероб, пълен с подаръци, и пред всеки гардероб имаше по един електронен робот с всички адреси на децата. Не само на добрите, но на всички, защото лоши деца няма, най-после феята Бефана успя да научи това. Новост …

Веднъж Марийка се разболя. Болеше я главата. Цял ден лежи в къщи — не поглежда дори през прозореца. Дълго лежа тя. Стана й мъчно за дърветата, за жълтите лалета и шарените пеперуди и заплака. А от горе, отвисоко, я забеляза слънцето — слънцето, което вижда всичко. Застана то до прозореца и потропа. — Кой хлопа? — Аз — отговори слънцето. …

Мечката, глиганът и вълкът чули някога в планински кът, че от тях бил по-смелчак и як тихият домашен котарак. — Бре, дали е истина това? При котака пратили вълка да го доведе — да проверят, но заръка дали му пред път: — Ако е със сила по-юнашка, доближите ли ни — свий опашка, ако по е слаб от нас — вирни я, …

Живял в старо време един цар, край двореца на който имало обширна гора, дето се срещал всякакъв дивеч. Пратил веднъж царят един ловец да му убие сърна, но ловецът не се върнал вече. – Сигурно му се е случило някакво нещастие – рекъл царят. Пратил на следния ден двамина други ловци да го дирят, но и те не се върнали. …