Тя била най-страшната болест. Дедите ни я наричали "Черна чума", защото, където минела, само черни забрадки оставяла, а често затривала цели села. Колкото и страшна да била, много песни и приказки са посветени на тази страшна неканена гостенка в онези времена. Хората я одухотворявали и разговаряли с нея като с равна! Тя пристигала със списък в ръка, преобразявала се като …
Прочетете повече »Приказки от света
Чудото с Арватка девойка
Из цялата земя – пуста пустулия – се носило името на Арватка девойка, че е юначна и е много жестока. Властна и силна била в своето кралство. Не можело пиле да прехвръкне, нито пък юнак да премине! Плачели людете, плачели и нареждали. Трудно се живеело с такава властница, която е забранила на младите да се женят, камо ли сватби да правят! …
Прочетете повече »Болестите
Народната старина ни убеждава, че има седемдесет и седем и половина болести и за всяка от тях има билка. Само за половинката болесчица билка не е известна! На Еньовден, когато слънцето се преобръщало и тръгвало към малките дни, болестите излизали и се къпели в реките, езерата и най-вече в росата. Те извивали венци и китки, кители се с тях. защото …
Прочетете повече »Бешовишка могила
Всяка заран, когато двамата братя Стоян и Радой подкарвали овцете към Бешовешката могила, майка им все заръчала: – Не си разпилявайте стадото по самодивските дъбрави и на свирете с тънка свирка да ви не чуят Дивите, че ще мерят сили с вас – ще ви надвият. Ако ли ви китка подадат или червена ябълка – да не се лъжете! Нищо …
Прочетете повече »Ледeното езеро
Току в подножието на връх Мусала във величествената Рила планина е най-високото езеро от всички рилски езера – Леденото. Преди милиони години невидимата ръка на природата шлифовала ледени езици с едрозърнест лед, които се спускали надолу като запокитени. Спускали се ледените езици, спускали се и се разположили стъпаловидно по билото и родили езерата. „Очите на Рила" ги е нарекъл народът, …
Прочетете повече »Тюленът-монах
Неповторимите фиорди по созополското крайбрежие са останали и до днес с името „Пиратските фиорди". Дали името е дошло от набезите на мореплаватели за богатото наследство в този град, или от скалистите лабиринти, приютявали корабите на търсещите „златното руно"? – не се знае. Но природните дадености на Созопол (Аполония) са част от културно-историческото начало на Странджа и са много благоприятни за …
Прочетете повече »Каменните сватове
В момковата къща радостно очаквали да посрещнат невестата, отмяната. От утре и менците ще са пълни с прясна вода студена, и хлябът ще е омесен, и градинката натъкмена. Къщата ще грее от хубост, нали младост ще шета из нея. Тъй си мислели сватовете, които очаквали с трепетно вълнение невестата. Те така и не могли да се порадват на хубостта й. Божа …
Прочетете повече »Тъмното езеро
Най-малкото езеро в Пирин планина светлеело по особен начин, различно от другите. Сутрин – синя коприна, по пладне – златно като слънцето. При езерото на брега идвало едно момиче. То дълго се заседявало, взирало се в сините води, а когато ветрецът ги раздвижел, като че ли й махали за поздрав – разговаряли си. В една ранна утрин девойката се надвесила …
Прочетете повече »Перун и Перуника
Висока, загадъчна и сурово красива е Пирин планина! Вечер звездите се къпят в зеления океан. В трудно достъпните й върхове живеят само орлите. Вихри и хали се вият по орловите върхове и народът е нарекъл най-високия й връх Вихрен. Когато връхлитали урагани и дърветата се огъвали до земята, старите овчари казвали, че хората са разсърдили бог Перун, затова той изпраща …
Прочетете повече »Мътното езеро
Ей там, зад онзи баир, има три езера. Едното е по-навътре в гората. И досега му думат Мътното езеро. Там някога чобанин пасял овцете си. През есента, когато се плодят овцете, излизали от него кочове. Чобанинът видял веднъж как чуждата стока подмамила неговите овце и те се юрнали към езерото и потъвали, потъвали. Захвърлил след тях овчарят гегата си да …
Прочетете повече »
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ