Listen to this article

Приказки от света

Щастливият Ханс

Служил Ханс седем години на господаря си и накрая рекъл: – Господарю, уреченото време мина. Искам сега да се прибера у дома при мама, та ми дай каквото ми се полага. Господарят отвърнал: Ти ми служи честно и почтено. Каквато беше службата ти, такова следва да бъде и заплащането. И му дал една буца злато, голяма колкото главата на Ханс. …

Прочетете повече »

Жабокът цар или Железният Хайнрих

В старо време, когато желанията още се сбъдвали, живял един цар, който имал няколко дъщери и всички до една били хубави. Но най-малката била толкова хубава, че дори слънцето, видяло толкова хубост по света, се удивявало, колчем озаряло лицето й. Близко до царския дворец се разстилала голяма тъмна гора и в гората, под една стара липа, имало кладенец. Когато денят бил …

Прочетете повече »

Човекът, който кара дърветата да цъфтят

В едно малко японско селце живеел преди много години един старец със своята жена. Веднъж мъжът отишъл в планината за сухи съчки. Като се уморил да ги прави на вързопи, той седнал върху един дънер да похапне. Тогава едно мършаво бяло куче кротко се приближило до него. — Горкото куче — рекъл той, — трябва да си гладно. Дръж, хапни това. …

Прочетете повече »

Синята светлина

Имало в старо време един наемен войник, който дълги години служил вярно на царя. Но войната свършила, пък и войникът поради много рани, получени в битките, не можел вече да служи, та царят му рекъл: – Нямам вече нужда от тебе и можеш да си вървиш у дома. Няма да получаваш пари занапред, защото плащам само на онези, които са …

Прочетете повече »

Тримата щастливци

Един баща повикал веднъж тримата си сина да дойдат при него и подарил на първия петел, на втория коса, на третия котка. – Аз съм вече стар – рекъл той – и смъртта ми наближава, затова реших, докато съм още жив, да ви осигуря. Пари нямам и това, което ви давам сега, явно няма голяма цена. Важното е да го …

Прочетете повече »

Знаменитият валеж в Пиомбино

Веднъж в Пиомбино заавалели бонбони. Падали като големи зърна град, но били с различни цветове: зелени, розови, виолетови, сини. Едно дете налапало зелено зърно ей тъй, за опит, и открило, че ухае на мента. Друго дете опи­тало червено зърно — то миришело на ягода. — Бонбони! Бонбони! И всички се втурнали по улиците да си пълнят джо­бовете. Но не успявали …

Прочетете повече »

Зидарят от Валтелина

Един младеж от Валтелина, като не намерил работа в родината си, емигрирал в Германия и тъкмо в Берлин го приели на една постройка като строителен работник. Ма­рио – така се казвал младежът – бил много доволен: работел много, ядял малко и това, което припечелвал, отделял настрана, за да се ожени. Веднъж обаче, докато изливали основите на една нова постройка, скелето …

Прочетете повече »

Женицата, която брояла кихавици

Някога в Гавирате имало една женица, която си прекарвала дните, като брояла кихавиците на хората, после споделяла с приятелките си резултатите от своите сметки и заедно клюкарствували по този повод. — Аптекарят кихна седем пъти — разказвала женицата. — Не може да бъде! — Кълна се! Да ми падне носът, ако не казвам истината, кихна, пет минути преди да удари …

Прочетете повече »

Заспиване-събуждане

Имало едно време едно момиченце, което всяка вечер, тъкмо когато идвало време да си ляга, ставало съвсем мъ­ничко. — Мамо — казвало то, — аз съм мравка. И майка му разбирала, че е време да го сложи да спи. Като изгрявало слънцето, момиченцето се събуждало, но още било мъничко, цялото се събирало навъзглавницата и дори оставало свободно място. — Ставай …

Прочетете повече »

Всеобща история

В началото земята била цялата сбъркана. Да се направи по-обитаема коствало много усилия. Нямало мостове, за да се минава по тях над реките. Нямало пътеки, за да се изкачва човек по планините. Искаш да седнеш? И сянка от пейки нямало. Умираш за сън? Не съществувало такова нещо като легло. За да не си убодеш краката — нито обу­ща, нито ботуши. Ако …

Прочетете повече »