В едно село спрял непознат човек. Застанал на мегдана и силно извикал: — Който иска да узнае дали е умен, или глупав, да дойде да го прегледам! После седнал под дървото на сянка и зачакал. Пръв го чул попът и се завтекъл. Той не се съмнявал в умната си глава, но все пак решил да чуе това и от друг. Погладил …

В ранно утро, в ранен час хвърли дядо Сребровлас от стопанския обор две каруци конски тор. Торът дигна топла пара от земята до небето. Дядото си сви цигара и подкара в тръс конете. Глупавият бял паток към рекичката пристъп малко да се поизкъпе. Парата като съзря, на брега глупакът спря и извика с глас висок: — Па-па-па! Гори земята! Бягайте далече, …

Петгодишната Румяна бързо от леглото стана. Колко дрехи в двете стаи трупат майка й, баща й! Стягат куфари за път — надалече ще вървят. На Румяна й се плаче: — Ачо, гумено човече, мое мъничко паляче, на море ще ходим вече… Искам да отидем двама! Но какво ще каже мама. Много, Ачо, си надут, място в куфарите няма… Ачо, фокусник …

Един селянин си обра лозето и докара гроздето с една каца в къщи. Той взе дебело дърво, смачка хубаво гроздето, а децата донесоха паница и почнаха да пият от сладката шира. Гроздовият сок бе толкова сладък, че устните на децата залепваха. Пчелите от градината също долетяха, налепиха се на кацата и почнаха да пият сладкия сок. Долетя и един бръмбар, …

Мечката, глиганът и вълкът чули някога в планински кът, че от тях бил по-смелчак и як тихият домашен котарак. — Бре, дали е истина това? При котака пратили вълка да го доведе — да проверят, но заръка дали му пред път: — Ако е със сила по-юнашка, доближите ли ни — свий опашка, ако по е слаб от нас — вирни я, …

Високо над града, върху стройна колона се издигаше статуята на Щастливия принц. Той целият беше покрит с тънки листа от чисто злато, за очи имаше два ярки сапфира и голям червен рубин блестеше върху дръжката на неговия меч. Всички много му се възхищаваха. – Той е хубав като петле на ветропоказалец – забеляза един от градските съветници, който искаше да …

Тя каза, че ще танцува с мен, ако й донеса червени рози – възкликна младият студент, – но в цялата ми градина няма нито една червена роза! Славеят го чу от гнездото си на дъба, погледна през листата и се зачуди. – Нито една червена роза в цялата ми градина! – възкликна студентът и хубавите му очи се напълниха със …

Всеки следобед, на връщане от училище, децата се отбиваха да поиграят в градината на великана. Това бе голяма, хубава градина с мека зелена трева. Тук-там от тревата се издигаха цветя, прекрасни като звезди, и имаше дванадесет праскови, които напролет се покриваха с нежен розовобисерен цвят, а наесен даваха богат плод. Птичките кацаха по дърветата и пееха тъй сладко, че децата …

Една сутрин старият воден плъх подаде глава от дупката си. Той имаше лъскави като мъниста очи и щръкнали сиви бакенбарди, а опашката му приличаше на дълго парче черна гума. Малките патенца плуваха из яза и приличаха на куп жълти канарчета, а майка им, която беше чисто бяла и имаше истински червени крака, се мъчеше да ги научи как да стоят …

Имало в старо време един наемен войник, който дълги години служил вярно на царя. Но войната свършила, пък и войникът поради много рани, получени в битките, не можел вече да служи, та царят му рекъл: – Нямам вече нужда от тебе и можеш да си вървиш у дома. Няма да получаваш пари занапред, защото плащам само на онези, които са …