Ниско падна небосклона. Вятърът със зъби трака. Пред вратата на балкона зъзнещ Врабчо вече чака. Мили мой приятел малък, знам, че идва гладна зима, но за мен щом има залък, и за теб роха ще има.  

Аз съм мъничка пътечка. Тръгвам от далечен кът. Кретам като буболечка към един крайселски път. И от него взела сили, стигам главното шосе. Стадо от автомобили със ръмжене там пасе. Ще ме сгазят. Не! Не искам. Искам тишина край мен. Дъх на здравец да ме плиска! И светът за е зелен! Ще се върна, откъдето тръгнах мъничка на път и …

Станах рано с мама и за здраве тичахме по плажа край морето. Гледам вътре – слънцето се дави. Но далеч. И вие вижте! Ето! Цялото е под водата. Само челото му се показва още. – Ами ако се удави, мамо, денем също ли ще бъде нощем? – Мама ме прегърна и ми рече: – Глупчо мой, недей се плаши, скъпи! …

Тъжно е през есента – капят горските листа и по цял ден дъжд вали. Май небето го боли нещо, затова все плаче – също като пеленаче. Тъжно ми е и на мен в този октомврийски ден. Чак и аз ще се разплача – заради една задача. Колко беше две и две? Истински ми се реве. Как се учи, как се …

Децата пеят вкъщи край своите елхички. А аз стоя намръщен, че се прибраха всички. Самичък ли ще срещна и Новата година? О, става ми горещо. Дали не съм настинал? Аз всяка снежна буря очаквам като гост, но да съм с температура, за мен е смъртоносно. А ако бъде честен, защо ми е живота, щом там се пеят песни, пък аз …

Пристъпва мъничката Яна по пъстра цъфнала поляна. За първи път днес вижда тя тъй много шарени цветя и иска с малките ръчички да ги помилва нежно всички. Протяга предпазливо длани и шепни думи неразбрани за нас. Но за цветята – ясни: тя шепне им, че са прекрасни.  

С пят животните в гората – кой във дупка, кой в хралупа. Сняг виелицата мята – с преспи всичко да затрупа. Даже легълцето мое във хралупа се превръща. Бяла преспа – сън спокоен – скрива цялата ни къща…