В задния двор пристигна една патица от Португалия, други разправяха — от Испания, както и да е, това не е важно. Важното е, че я нарекоха „португалка". Тя започна да носи яйца, сетне я заклаха, изпържиха и поднесоха на масата — ето цялата й история. Всички патици, които се излюпиха от яйцата й, получиха също тъй името португалки, а туй вече …
Прочетете повече »
Кладенецът беше дълбок, затова и въжето беше дълго. Всеки път, когато изваждаха пълната кофа, въжето с мъка се навиваше. Водата в кладенеца беше прозрачна, но слънчевите лъчи не стигаха никога до дъното. Затова пък навсякъде, където те надничаха между камъните и стените, растеше зелена тревица. Долу в кладенеца живееше едно жабешко семейство. То беше попаднало там съвсем случайно, след като …
Прочетете повече »
Семенцето се завъртя, литна подхванато от вятъра. После меко тупна на земята. След малко отгоре се спусна голямо листо и надеждно го покри. Мравка пролази, влачеше два пъти по-голямо от нея клонче. Изпусна го, тръгна нанякъде и повече не се върна. Високо горе в клоните прошумя вятър. Няколко листа се откъснаха и бавно полетяха надолу. Бръмбар се закатери по купчинката. …
Прочетете повече »
Казват, животът е като камък хвърлен в морето, няколко вълнички, после и те изчезват безследно. Но спокойствието е само на повърхността на водата. Мощни течения вървят под нея и влачат камъка, оглаждат ръбовете му. Зариват го в пясъка, мидичка се прилепва към него, после друга – вече са цяла колония. Водата е топла, чудни същества плуват, наоколо кипи живот. До …
Прочетете повече »
Петелът Коко се събуди внезапно. Откакто се помнеше, все по това време се будеше. И винаги бързаше тържествено да съобщи на света за настъпването на новия ден. Той пое сладко дъх, понечи да изкукурига… и се спря. Сети се за вчера: “Ама и тоя петел, какво се е разкудкудякъл по тъмно, само ме буди ” – беше казала малката стопанка, …
Прочетете повече »
Катеричката Борина живееше на зелено борче в гората, а под борчето един язовец си беше направил къща. Всеки би си помислил, че щом живеят толкова близо, двамата са и добри приятели, но това не бе така. Те почти не се познаваха. Даже не си знаеха имената и си говореха на „Вие”, защото… Защото язовецът беше много зает – влизаше и …
Прочетете повече »
голямата градска градина живееше едно малко охлювче. Всякасутрин то закусваше със слънчеви прашинки и пиеше росата, коятосъбираше по тревата. След това тръгваше да се разхожда.– Остави къщичката! – съветваше го зеленият щурец и се разсмивашекато гледаше как навитата на кравайче къщичка се клати върху гърба наохлювчето.– Защо? Не е необходимо! – свиваше рогца охлювчето. – Тя не мипречи.– Страхува се …
Прочетете повече »
Върху ръчичката на Добринка кацнала една калинка. Помислила си, че е цветенце с пет листенца. Щом я видели, петте пръстчета много я харесали, сгънали се и затворили калинката вътре в шепичката. Като останала там на тъмно, калинката се уплашила. Опитала се да пролази през един процеп между пръстите, но не успяла. Помъчила се да се промуши през друг, но пръстите …
Прочетете повече »
Някога….. много, много отдавна млечните зъбчета живеели спокойно и щастливо в детската устичка. Всяка сутрин и вечер лейди Уайт и Мистър Клийн се грижели за външния вид и здравето им, като прилежно ги почиствали до блясък . Виртуозния танц на Белотата на Лейди Уайт, карала Мистър Клийн често да въздиша по нея. Когато времето отброявало шестата годишнина на Децата , …
Прочетете повече »
Не зная защо, не зная защо!? – мърмореше си Големият слон, докато ходеше по пътеката и поклащаше умислено хобота си насам-натам. Чу го Мравчо и се зачуди: – Какво ли не знае огромният Слон? След малко Слонът се върна обратно по пътеката и все така умислено си мърмореше: – Не зная защо!? Не зная защо!? За късмет на Мравчо, огромният …
Прочетете повече »
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ