Веднъж в открито море се надигнала силна буря. Платноходката се носела насам и натам. Пасажерите, скупчени на едно място, започнали да молят Аллах за спасение. А Настрадин Ходжа, седнал в едно ъгълче, спокойно си пушел лулата. Накрая бурята утихнала, опасността преминала и корабът акостирал. – Слушай, Ходжа, нима ти не се страхуваше, когато ние всички треперехме от страх? – полюбопитствал …

Веднъж, по време на пребиваването на Настрадин Ходжа в двора, владетелят се оплакал, че поданиците му са лъжливи. Настрадин казал: "Истините биват различни, ваше величество. Преди да могат да използват относителната истина, на хората е необходимо практически да опознаят реалната. Но те винаги се опитват да направят обратното. В резултат на това твърде безцеремонно се отнасят със собствените си изкуствени …

Кришна се канел да вечеря. Той откъснал парче хляб и започнал да дъвче, но изведнъж подскочил и побягнал към вратата. Рукмини, жена му попитала: "Какво правиш, господарю мой? Къде отиваш? Защо е това бързане? Защо така внезапно?" Кришна се спрял до вратата, почакал за миг и се върнал обратно. Приел печален вид, отново седнал и започнал да се храни. Рукмини …

Настигнат от потеря вестоносец се хвърля заедно с коня в най-широкото място на реката. Потерята спира, защото се надява, че вестоносецът ще потъне, но той излиза на брега. Преследвачите за по-сигурно бързат към тясно място и потъват в течението. Всъщност, където е тясно, там е опасно. Този извод трябва да се използва навсякъде. Търсенето на миража на облекчението не води …

Като бил в Индия, Александър Македонски Веднъж видял съсухрен старец, който седял на един камък. Александър го заговорил и думите на стареца много му харесали. Той го поканил да дойде с него. – Не, тук ми е добре – отговорил старецът. – Аз съм владетелят на света – казал Александър, – ще ти дам всичко, което поискаш. Богатство, почести, всичко… …

Ренно, настоятелят на храма Хонгадзи, попитал своя съвременник дзенмайстора Иккю: – Чувал съм, че вие сте просветлен човек. Това така ли е? -Аз никога не съм извършвал такава злина-отговорил Иккю.

Защо робата ти е с висока яка? – попитали Настрадин Ходжа. – Нарочно е така, слънцето да не ми пече във врата – казал той. – А какво ще направиш, ако слънцето се окаже отпред? – Аз не бързам за никъде, ще се обърна обратно.

Някога, много отдавна, живял един мъдрец, който се скитал из горите. Много подвизи извършил той. Веднъж, докато седял под едно дърво, една врана се изцвъкала на главата му. Мъдрецът се разярил, хвърлил гневен поглед на враната и птицата тутакси се превърнала в пепел. Възгордял се мъдрецът със силата на погледа си, с мощта на своя аскетизъм. Отишъл той в града …

Веднъж в двора на Настрадин Ходжа влязъл бик и стъпкал всички цветя. Настрадин грабнал една сопа и подгонил бика, но не успял да го догони. След няколко дни той видял, че стопанинът на му го е впрегнал и върви по пътя. Ходжа започнал с всичка сила да налага бика със сопа. – Ходжа – развикал се стопанинът, – какво правиш? …

Навън беше люта зима. Ясното небе бе посипано със звезди, а въздухът бе чист и неподвижен. — Тряс! — счупи някой една стара саксия о вратата на съседа. — Бум! Бум! — изгърмя някъде пушка. Хората празнуваха настъпването на Новата година. Градският часовник започна да бие полунощ. — Тра-ра-ра-ра! — затръби рогът на пощальона. Голямата пощенска кола се приближаваше към …