Чумата

Тя била най-страшната болест. Дедите ни я наричали "Черна чума", защото, където минела, само черни забрадки оставяла, а често затривала цели села. Колкото и страшна да била, много песни и приказки са посветени на тази страшна неканена гостенка в онези времена. Хората я одухотворявали и разговаряли с нея като с равна! Тя пристигала със списък в ръка, преобразявала се като млада и питала, разпитвала, кой в коя къща живее, за да не отмине никого. За да я омилостивят, нашите баби и ирабаби й месели сладки питки, оставяли й гребен и хума, за да си окъпе чумничето – да й стане по-добре… тогава не била толкова жестока Макар и всесилна, чумата се плашела да влезе там, където са минали самовили, защото те помитали всичко след себе си, когато се появят.
Да чуем как в една народна песен разговарят майка и дъшеря: майката на Тодорка я пита – защо, откакто е сгодена, все тъжна ходи, тъжно говори и не се смее, както се е смеела преди годежа, не се весели с дружките си, както винаги се е веселила!…
Тодорка е сгодена за изгората си, това е дълго очаквано щастие за нея! Три години се минали, откакто Никола всяка вечер, всяка сутрин пресрещал Тодорка, когато тръгвала за извора, сръовал си глътка водица от менците й, а китката, която грабвал от косата й, все си забождал на еле-ка, та знак да й даде, че му е на сърцето и скоро ще изпрати годежари.
И… не закъснели сватовете, потропали на портата, както му е редът. Станал годежът! Тодорка дарила своя годеник с везана риза, годенишка кърпа и годежна китка с маниста. Свекърът – алтъни вързал на врата й. Радостни били всички и уговорили сватбата. Дружките на Тодорка помагали невестинския седмореди венец да оплетат. Много цветя ще трябват, много рубета трябва да се нанижат, много песни ще се изпеят.
Всички били радостни и честити – само Тодорка тъгу-вала. Когато била на извора за вода, узнала, че чума щяла да дойде, а тя е безмилостна към годениците, към младите невести, тя със завист ограбва щастието на младите и нея с Никола няма да отмине. Тя не задявала само сирачетата. Загнездили се в душата й лоши помисли и мира не й давали.
Тодорка тъжно нареждала на своята майка, когато умрат с Никола в един гроб да ги заровят. Заръчала й още да откупи две моми песнопойки и двама млади свирци – момите жално да пеят, а момците тъжно да свирят. Майчини сьлзи да не капят, че са много тежки и горчиви!
Свило се сърцето на майка й. Какви тежки думи изрича Тодорка! Как майка ще живее без чедото си, без радостта си? Нали е вече годеница – и тя, като всички майки, иска чедото си да задоми, тежка сватба да изпрати, внуци да види! Молила я майка й да не вярва на тези приказки. Чумата, дето е чума, и тя може милост да има. И тя дете чумниче воли. и тя знае, какво е майчина жалба за чедо! Обещала на щерка си, че ще стори всичко – добре да я срещне, сита и блага да си иде…
Нареждала тези думи Тодоркината майка и сърцето й се топяло от мъка. Тогава Тодорка се обърнала към нея с думите:
– Майно ле, стара майно ле, я върви в гора зелена, попитай сухо сухари, как трай сухар за листи! И ти тъй за мен ша траеш.
Не можела майката да приеме тези тежки думи на единствената си щерка. Защо е толкоз кахърна, защо за добро не мисли, че чумата носи списък на онези, дето са орисани да умрат. Тодорка не знае какво й е писано… Седнала тя до Тодорка и ласкаво и заразказвала:
– Помниш ли, чедо, Стояна, онзи джелепина (говедаря)? Тръгнал беше той за Влашко да откара голямото си стадо говеда. Вървял, колкото вървял и срещнал на пътя красива девойка с охранен кон и шарена каруца.
– Добра ти среща, девойко – рекъл й той.
– Дал ти бог добро, Стояне, но аз не съм девойка, а съм Черната чума. – И побързала да го попита – дали да тръшне него и другарите му или говедата да захване!
Чумо ле, черна Чумке ле, Недей ми фаща дружината: Дружината ми е събрана, се отбор момци отбрани, много ще майки да плачат, много ще бащи да тъжат, ами ми фани говедата, самичък Стоян да тъжи!
„Говеда той пак ще си развъди" – така си мислел Сто-ян и с блага дума й се молил. Чумата послушала молбата на Стоян. Морила, колкото морила – от триста говеда – три останали. Чудило се момчето какво да стори и подкарало трите добичета към манастира, там да ги хариже, та да помагат на манастирските земеделски работи. Оставил ги Стоян на монасите. Разделили се с воловците обичливо, погалил ги и си тръгнал обратно през гората. Извадил от шарената си торбичка тънката свирка и вървял, и свирил. Птичките спирали да го послушат.
Когато излязъл от гората – пред погледа му се ширнала зелена поляна, а сред нея висока ела. Стоян поседнал под дървото да си почине. Отпуснала се душата му от тая хубост и леко задрямал. Присънила му се красива девойка. Тя приседнала до него и тихо на ухо му прошепнала:
– Ставай, Стояне, че копай, колкото държи елхата и на елхата корена, та изкопай казан имане…
Стоян копнал около елхата и отдолу се показал казан с имане. То било толкова много, че нито кола може да го превози, нито кон да го пренесе! Взел си момъкът, колкото може да носи, а другото оставил – да го намерят сиромаси – дървари, овчари, копачи!
– Късмет имало момчето – като от сън събудена, продумала Тодорка. – Ала и добротата му била голяма.
– Ех, чедо Тодорке, доброто – добро води. Тъй знаем ние. Та за това ти думам да се не плашиш от чумата. И чума от добра дума разбира.
Казала това майката и прегърнала щерка си, а тя усмихната си помислила, че вече е годеница на Никола и скоро невеста ще бъде, скоро под венчило ще мине. А после – двамата, дом ще си стъкмят за чудо и приказ. Челяд ще отгледат! Литнали мечтите на Тодорка, а Чумата, е, какво¬то Бог е отредил!
Чумата така и не минала през селото. Живели си людете с труд и веселие по сватби и по кръщенета и пеели песни за Черната чума!
Народът ни е устроил и празник на чумата. Десети февруари са нарекли Чуминден! Свети Харалампи, който според християнския календар е великомъченик за христовата вяра, се смята за господар на чумата. Има икони, в които незнаен образописец го е изобразил, че бие чумата, мъчи я!
На този ден невестите месели питки, намазвали ги с мед, който предварително е носен в църквата за освещаване, и ги раздавали в чест на „Лелята"’. Тъй я наричали, за да не си чуе името, защото веднага идвала. Правели и оброк против Чумата! Толкова страшна била тя, че и самият Бог като я видял, се уплашил и я треснал, та не можела вече да си върти главата, а гледала само напред.