Обликът на Мойсей

Целият свят бил потресен и очарован от чудото на Изхода. Името на Мойсей било на устата на всички. Вестта за великото чудо достигнала до мъдрия цар Арабистан. Царят призовал най-добрия си живописец и му заповядал да отиде при Мойсей, да нарисува и да донесе картината с облика му. Когато художникът се върнал, царят събрал всичките си мъдреци, изкусни в науката физиогномика, и им предложил да определят характера на Мойсей по портрета, неговите свойства, наклонности, навици и в какво се таи чудната му сила.
– Господарю! – отговорили мъдреците. – Този облик принадлежи на жесток и високомерен човек, алчен за облаги, обладан от властолюбив и от всички пороци, които съществуват в света.
Тези думи предизвикали възмущението на царя:
– Как! – възкликнал той. – Възможно ли е човек, чиито дивни подвизи се носят по цял свят да бъде такъв?!
Завързал се спор между художника и мъдреците. Художникът твърдял, че е нарисувал облика на Мойсей напълно точно, а мъдреците настоявали, че характерът на Мойсей, определен от тях по този облик, е безпогрешен.
Мъдрият цар Арабистан решил сам да разбере кой от спорещите е прав и лично се отправил към станата на юдеите.
Още при първия си поглед царят се убедил, че обликът на Мойсей е безукорно предаден от художника. Влизайки в шатрата на Божия човек, Арабистан преклонил коляно, поклонил се доземи и разказал за спора между художника и мъдреците.
– Отначало, преди да видя лицето ти – казал царят, – си помислих: трябва художникът да е нарисувал лошо облика ти, тъй като мъдреците ми са много опитни в науката физиогномика. Сега се убеждавам, че тези хора са абсолютно нищожни и че мъдростта им е суетна и нищожна.
– Не – отговорил Мойсей, – това не е така: и художникът, и физиогномистите са доста изкусни хора; и единият, и другите са прави. Нека ти е известно, че всички пороци, за които са говорили мъдреците, действително са ми присъщи по природа и може би в още по-голяма степен от това, което те са видели в портрета. Но с непрестанни и напрегнати усилия на волята аз се борих с пороците си, преодолявах ги и ги потисках у себе си, докато всичко противоположно на тяхне стана моя втора природа. И това е моята висша гордост.