Приказката за Мъдрото Царство

Имало едно време красиво царство, наречено Златна България. То се простирало между зелени планини и сини реки, а хората му мечтаели за училища, пътища, болници и светло бъдеще.

Всяка година в царството се провеждали избори. Хората били различни – някои учени, други занаятчии, трети земеделци. Имало и много малцинства – всички те били част от семейството на царството и имали право на глас.
Но в царството имало и проблем. Всяка пролет идвали хитри вълци-политици. Те не говорели за истински планове – вместо това носели торби със злато, обещания за „лесни пари“ и подаръци. Целели най-бедните квартали, където хората били отчаяни и забравени от държавата.
– Гласувай за мен и ще получиш сто лева! – казвал вълкът.
– Не те интересува програмата – просто сложи кръстче тук! – шепнел друг.
И много хора, които никога не били виждали училище в махалата си, никога не били имали добър път или болница, вярвали на обещанията. Не защото били лоши, а защото царството ги беше забравило преди това.
Една вечер старият бухал – най-мъдрият в царството – свикал събрание на площада.
– Приятели мои! – казал той. – Проблемът не е в хората които гласуват. Проблемът е в двe неща:
Първо, вълците-политици, които купуват гласове, трябва да бъдат наказани строго. Това е престъпление срещу самата демокрация!
Второ, царството е изоставило някои свои деца. Как можем да искаме от хората да гласуват мъдро, когато не сме им дали училища? Как да разбират езика на законите, когато никой не им е помогнал да го научат?
И царят разбрал мъдростта на бухала. Направил нови закони:
Всеки политик, който купува гласове, отивал в затвора
Във всяка махала се строило училище – безплатно за всички деца
Всеки възрастен, който искал, можел да се учи да чете и пише на езика на царството
Преди изборите, във всяко село се провеждали открити дебати, където кандидатите обяснявали плановете си на ясен език
Бавно, но сигурно, царството се променяло. Хората вече не продавали гласа си, защото разбирали стойността му. Училищата се пълнели с деца от всички общности. Малцинствата научавали езика, но запазвали и своите традиции – и двете неща били ценни.
А вълците-политици се скрили в гората, защото хората вече виждали през измамите им.
И живели те дълго и щастливо – защото всеки глас станал мъдър, когато му дадели знание и възможност.