Recent Posts

КОТАРАКЪТ В ЧИЗМИ

Шарл Перó След смъртта си един воденичар оставил на тримата си сина всичко на всичко: една воденица, едно магаре и един котарак. Подялбата направили бързо. Не викали нито нотариус, нито съдия, защото и без това скоро щели да изядат бедната бащиния. Най-големият получил воденицата, вторият – магарето, а за най-малкия само котаракът. Той не можел да се помири, че му …

Read More »

ПЕЛИКАНЪТ ЛАПНИШАРАНЧО

Една сутрин пеликанът Лапнишаранчо се събуди и усети, че в коремчето му нещо се върти, пее, танцува и лудува. - Нямам време да играя с тебе! – каза му Лапнишаранчо. – Отивам да закуся. Нагази в езерната вода и започна да се оглежда за рибки, но всички се бяха изпокрили. Наблизо един рибар беше хвърлил въдица и сянката му плашеше …

Read More »

ПЕПЕЛЯШКА

Живял някога благородник, на когото първата съпруга починала и той се оженил повторно за надменна и горделива жена. Тя имала две дъщери, които по всичко й приличали. Благородникът пък имал едно дете – момиче, нежно и мило, прелестното създание . Сватбата още не била свършила, когато мащехата показала лошия си нрав. Тя не понасяла хубавото и добро момиче на новия …

Read More »

УРОК ЗА ФОКУСНИЦИ

          Великият фокусник Фити разтвори големия си шарен чадър и от него се посипаха звезди – едри и блестящи. Той седеше на един стол под чадъра. Преметна левия си крак върху десния и се засмя доволно. Звездите се отронваха от ръбовете на чадъра и се спускаха плавно надолу. Кацаха по раменете му, по ръцете му, заплитаха се в косите му, …

Read More »

УРОК ПО ПЕЕНЕ

Чувал съм да пее куче.Моя Пухчо ще науча. Слушай, Пухчо! Свиря тон.Повтори го! (чувам стон). Аз изсвирвам тона „ДО”,Пухчо джафка: О! О! О! Аз му свиря тона „РЕ”.Пухчо вие: Е-е-е… Чуквам тона „МИ” тогава,той криви се, нервно шава. „ФА” е тон съвсем нормален,той надава вой печален. „СОЛ” не е готварска сол…Пухчо май е с гърлобол!? ЛА изпей ми, Пухчо мили!Леле-е-е-! …

Read More »

Братче и сестриче, Двамата старци и месечината, Златното момиче, Хитрата лисица, Иванка и Марийка

Ангел Каралийчев Имало едно време Приказки Съдържание:Братче и сестричеДвамата старци и месечинатаЗлатното момичеХитрата лисицаИванка и Марийка Братче и сестриче Живеели някога един мъж и една жена. Те прекарвали дните си много сговорно и се радвали на двете си дечица – момче и момиче.Момчето се казвало Иванчо, а момиченцето – Марийка. Кротки били дечицата и много послушни, затуй родителите ги гледали …

Read More »

Златното птиче

народна Имало едно време един цар. В градината му расла една златна ябълка.Всеки ден по пладне дървото пускало цвят, вечер връзвало плод, а през нощта плодовете узрявали,но някой идвал и ги обирал. Всяка сутрин царят отивал в градината и не намирал ни една ябълка.Той имал трима синове. Веднъж им рекъл: Чудя се кой дохожда нощем да ми бере златните ябълки. …

Read More »

Врана и лисица

Елин Пелин Намерила си врана някъде бучка сиренце и кацнала на едно дърво да си закуси.Видяла я лисицата, дошла под дървото и започнала да се умилква: Врано, вранчице, сестрице, колко си хубава! Какви лъскави черни крила, каква горделива стойка,какъв мил поглед! О, какъв ли сладък е пък гласът ти! Запей, миличка, дай да се насладя!…Полъгала се враната от мазните думи …

Read More »

Твърдушка, Мекушка и Сладушка

народна Отишла баба в гората за дренки. Не щеш ли – срещнала я Мецана.Качила се баба на дряна, а под дряна ръмжи Мецана:– Бабо, слез! Ще те ям!– Недей, баба! Не ме яж! Аз съм дърта дъртуша. Ела нощес у дома. Имам три внучки.Три сестри, три умници. Първата е Твърдушка. Втората е Мекушка. Най-малката пък – Сладушка.Която си избереш, нея …

Read More »

Торба жълтици

народна Един старец отишъл в гората за дърва. Намерил едно кухо дърво, размахал секирата и тупа-лупа,съборил го на земята. Като се заловил да го цепи, в кухината му намерил една кожена торба, пълна сжълтици. Зарадвал се на късмета си, натоварил цепениците на колата, окачил торбата с жълтиците наритлата и повел воловците към дома си. Вървял старецът и си мислел:– Намерих …

Read More »

Старите хора

народна Един жесток цар изкарал закон да бъдат погубени всички стари хора. Каква полза от тях – казал той, – нито орат, нито жънат, нито дърва секат.Само ядат хляб и се пречкат вкъщи. По-добре ще живеем без тях.Запретнали се царските палачи. Всичките стари хора минали под нож. Останал само единстарец – баща на болярин. Дожаляло на болярина да вземе главата …

Read More »

Скъпоценният плод

Един баща имал трима сина. Един ден ги повикал и им казал:– Ще дам на трима ви по една кесия жълтици. Вървете по света и търсете най-скъпоценния плод.Който от вас ми го донесе, ще му дам половината от богатството си. Взели тримата синове кесиите и тръгнали на три страни по света да търсят най-скъпия плод. След три години тримата се …

Read More »

Силният лъв и малката мишка

народна Един ловец хванал с клопка в гората лъв, вързал го с въже и пратил другарите си в града да купят синджир,за да вържат още по-здраво силното животно. Лъвът бил вързан за един дъб. Той ревал страшно,дърветата се превивали от гласа му, копал с краката и изровил всичко наоколо. А близо до корена на дъба имало дупка. А в дупката …

Read More »

Селянинът и мечката

Преди много- много години една мечка и един селянин били приятели. Решили двамата да садят ряпа.Селянинът рекъл:– На мене коренчето, а на теб, мецано, вършеца.Израсла ряпа- за чудо и приказ.Взел селянинът коренчето, а на мецана дал вършеца.Мърморела мецана, но нямало какво да прави.На другата година селянинът рекъл на мецана:– Хайде пак да сеем дружно.– Хайде. Само че сега ти вземи …

Read More »

Приказка за бъчвата

народна Като наближи последният му час, старият баща повика своите петима синове и рече:– Чеда мои, аз вече си отивам. Моят земен път се свърши. Чуйте каква приказка ще ви разкажа,преди да склопя очи. Добре слушайте, защото искам сетне да ми я разтълкувате.Синовете втренчиха очи към баща си. Старият ги изгледа един след друг и почна:– Израснал беше в гората …

Read More »
PRchecker.info Съобщение от БЧК

Recent Posts

КОТАРАКЪТ В ЧИЗМИ

Шарл Перó След смъртта си един воденичар оставил на тримата си сина всичко на всичко: една воденица, едно магаре и един котарак. Подялбата направили бързо. Не викали нито нотариус, нито съдия, защото и без това скоро щели да изядат бедната бащиния. Най-големият получил воденицата, вторият – магарето, а за най-малкия само котаракът. Той не можел да се помири, че му се паднал такъв нищожен дял.• Братята ми, като се сдружат, ще могат честно и почтено да изкарват хляба си – казал той, – а пък аз, като изям котарака и си направя ръкавици от кожата му, ще трябва да умра от глад.Котаракът, като чул тези думи, вместо да се засегне, му казал с важен и сериозен глас:• Не съжалявай, господарю, дай ми само една торба и ми направи чизми, за да мога да ходя из храсталаците, и ще видиш, че не си получил толкова лош дял.Господарят на котарака не повярвал много на думите му, но понеже го бил виждал да прибягва до какви ли не хитрини, когато ловял плъхове и мишки – да увисва на лапите си, да се крие в брашното, преструвайки се на умрял, – все пак се надявал, че котаракът и на него ще помогне в неволята.Като …

Read More »

ПЕЛИКАНЪТ ЛАПНИШАРАНЧО

Една сутрин пеликанът Лапнишаранчо се събуди и усети, че в коремчето му нещо се върти, пее, танцува и лудува. - Нямам време да играя с тебе! – каза му Лапнишаранчо. – Отивам да закуся. Нагази в езерната вода и започна да се оглежда за рибки, но всички се бяха изпокрили. Наблизо един рибар беше хвърлил въдица и сянката му плашеше рибките. Тъкмо Пеликанчо си помисли: ”Няма ли да си тръгне най-после този човек?” и зърна една разсеяна рибка. Тя си плуваше весело насам-натам. Лапнишаранчо я лапна. Рибката го затегли напред. Пеликанчо я дръпна назад. Пеликанчо дърпаше назад, рибката – напред. Назад-напред! Назад-напред! Водата в езерцето закипя. Изведнъж пеликанът Ларнишаранчо се озова пред Рибаря. Оказа се, че рибката се беше закачила на въдицата и човекът я изтегли заедно с Лапнишаранчо. - Отвори си човката и пусни рибата ми, че да не те прибера в рибарската кошница и тебе заедно с нея! – развика се Рибарят. Като чу това, Пеликанчо Лапнишаранчо веднага изплю рибката, която беше скрил в торбата на човката си. - Брей, ти колко риби можеш да побереш в твоята торбеста човка? – попита го Човекът. - Пет! – похвали се Лапнишаранчо. Рибарят прибра въдицата си и си отиде. Погледна …

Read More »

ПЕПЕЛЯШКА

Живял някога благородник, на когото първата съпруга починала и той се оженил повторно за надменна и горделива жена. Тя имала две дъщери, които по всичко й приличали. Благородникът пък имал едно дете – момиче, нежно и мило, прелестното създание . Сватбата още не била свършила, когато мащехата показала лошия си нрав. Тя не понасяла хубавото и добро момиче на новия си съпруг, защото редом с него дъщерите й изглеждали грозни и противни.Затова тя принудила малкото момиче да върши в къщи най-тежката работа: да мие съдовете и стълбите, да чисти нейните стаи и стаите на дъщерите й. Горкото момиче! Страдало търпеливо и не смеело да се оплаче пред баща си, за да не го мъмри, тъй като жена му заповядвала в къщи. То спяло на тавана върху стар сламеник, докато доведените му сестри живеели в разкошни стаи с най-модни легла и огледала, в които се оглеждали по цял ден. Когато свършело работата си, доброто момиче сядало в ъгъла край огнището пред пепелта, затова всички започнали да му викат Пепеляшка.Веднъж царският син устроил бал. Големите две госпожици , дъщерите на мащехата, били поканени, нали били от знатен род. С колко радост и усърдие започнали те да избират дрехите и прическите, които им …

Read More »

УРОК ЗА ФОКУСНИЦИ

          Великият фокусник Фити разтвори големия си шарен чадър и от него се посипаха звезди – едри и блестящи. Той седеше на един стол под чадъра. Преметна левия си крак върху десния и се засмя доволно. Звездите се отронваха от ръбовете на чадъра и се спускаха плавно надолу. Кацаха по раменете му, по ръцете му, заплитаха се в косите му, а след това се стопяваха като снежинки върху печка.            –  Много ми е хубаво! – протегна се блажено фокусникът. – Да те вали дъжд от звезди – какво удоволствие!           И засвири с уста игрива песничка. Той знаеше, че хиляда любопитни очи го гледат с изумление, защото децата от околността се бяха натрупали  от другата страна на оградата и се опитваха да видят последното му изобретение. Надигаха се на пръсти, протягаха вратлета, гледаха с половин оченце от някоя дупка. По-големите деца се бяха покатерили върху оградата.             Фити седеше важно на верандата пред чудноватата си къща, потънал удобно в мекия си стол и се правеше, че не ги забелязва.            – Фити, моля те, донеси този чуден чадър  на тържеството в училище!  – долетя до ушите му момчешки глас, но той нарочно извърна главата си в обратна …

Read More »

УРОК ПО ПЕЕНЕ

Чувал съм да пее куче.Моя Пухчо ще науча. Слушай, Пухчо! Свиря тон.Повтори го! (чувам стон). Аз изсвирвам тона „ДО”,Пухчо джафка: О! О! О! Аз му свиря тона „РЕ”.Пухчо вие: Е-е-е… Чуквам тона „МИ” тогава,той криви се, нервно шава. „ФА” е тон съвсем нормален,той надава вой печален. „СОЛ” не е готварска сол…Пухчо май е с гърлобол!? ЛА изпей ми, Пухчо мили!Леле-е-е-! Като кон зацвили!!! Щом изсвирих тона „СИ”силен писък извиси. Той от зъбобол ли писка?Не, награда май че иска! За да имаш поздравления,Пухчо, трябват мнооооого упражнения! Юлия Момчилова

Read More »

Братче и сестриче, Двамата старци и месечината, Златното момиче, Хитрата лисица, Иванка и Марийка

Ангел Каралийчев Имало едно време Приказки Съдържание:Братче и сестричеДвамата старци и месечинатаЗлатното момичеХитрата лисицаИванка и Марийка Братче и сестриче Живеели някога един мъж и една жена. Те прекарвали дните си много сговорно и се радвали на двете си дечица – момче и момиче.Момчето се казвало Иванчо, а момиченцето – Марийка. Кротки били дечицата и много послушни, затуй родителите ги гледали като писани яйца. Но за нещастие жената се разболяла от тежка болест, гътнала се и умряла. Мъжът овдовял, а дечицата останали сирачета.Мислил мъжът какво да прави, мислил, най-сетне решил да се ожени за друга жена. Довел си в къщи една проклета и зла стопанка с жълти студени очи. Тя, щом зърнала двете дечица, които мирно стоели край огнището, пламнала от омраза.Вечерта мащехата попитала мъжа си: Утре какъв ден е?Гергьовден.Купи едно агънце!Нямам пари отвърнал мъжът.Тогава продай ония две дечица. И без тях можем.Момченцето дочуло думите на мащехата, а момиченцето нищо не чуло.Какво приказваш? уплашил се бащата.Казах, каквото казах отвърнала жълтооката жена, или ще ги продадеш, или утре вечер няма да замръкна в къщата ти. Хайде сега вземи един сапун, един гребен, едно менче с вода и една кратунка. Занеси ги в кошарата. Повикай децата и ги заключи там да спят. Накарай …

Read More »

Златното птиче

народна Имало едно време един цар. В градината му расла една златна ябълка.Всеки ден по пладне дървото пускало цвят, вечер връзвало плод, а през нощта плодовете узрявали,но някой идвал и ги обирал. Всяка сутрин царят отивал в градината и не намирал ни една ябълка.Той имал трима синове. Веднъж им рекъл: Чудя се кой дохожда нощем да ми бере златните ябълки. Ни една не оставя – поне да ги видя какви са.Човек ли е, звяр ли е – не знам. Я нека седне довечера някой от вас под дървото – да пази:дано уловим крадеца! Наел се най-големият брат. Отишъл вечерта в градината, взел един лък със стрели и седнал под ябълката.Чакал, чакал, станало полунощ – никой не дошъл. Унесла го дрямка и той полегнал уж на шега,но заспал дълбоко и се събудил чак на сутринта. Като станал, погледнал за ябълките: нямало ни една.Отишъл при баща си. Е, синко – запитал го царят, – улови ли крадеца?Не можах – рекъл гузно синът, – Сън ме налегна, уж на шега полегнах, а съм заспал дълбокои цяла нощ съм спал, нищо не видях и не усетих. Тогава царят повикал втория си син. Довечера ти ще пазиш ябълката – рекъл му той. – Гледай да …

Read More »

Врана и лисица

Елин Пелин Намерила си врана някъде бучка сиренце и кацнала на едно дърво да си закуси.Видяла я лисицата, дошла под дървото и започнала да се умилква: Врано, вранчице, сестрице, колко си хубава! Какви лъскави черни крила, каква горделива стойка,какъв мил поглед! О, какъв ли сладък е пък гласът ти! Запей, миличка, дай да се насладя!…Полъгала се враната от мазните думи на лисицата, отворила човка и запяла:Га, Га!…И сиренцето паднало от устата и лисицата го изяла.Една друга врана чула това нещо и си казала:Чакай, кумичке лисичке, аз ще те науча!…И взела тая врана в човката си един голям бял камък, приличен на буца сирене, и кацнала на едно дърво.Дошла кума Лиса. Оттук се мазни, оттам се мазни и пак почнала да хитрува и на вранатакомплименти да прави:Каква си хубава, миличка Вранке! Какви Пера! Какви очи! О, пък гласът ти! Колко сладък трябва да е той!Запей, миличка, запей, та сърцето ми да зарадваш!И враната, “възхитена” от похвалите на лисицата, отворила човка и запяла:Га, Га!…Протегнала се кума Лиса за сиренцето, но то не било сирене, а тежък камък.Тежко паднал той и счупил муцунката на кумицата-лисицата. Заболяло я и тя горчиво заплакала.Чули кокошките, навирили си опашките от радост.

Read More »

Твърдушка, Мекушка и Сладушка

народна Отишла баба в гората за дренки. Не щеш ли – срещнала я Мецана.Качила се баба на дряна, а под дряна ръмжи Мецана:– Бабо, слез! Ще те ям!– Недей, баба! Не ме яж! Аз съм дърта дъртуша. Ела нощес у дома. Имам три внучки.Три сестри, три умници. Първата е Твърдушка. Втората е Мекушка. Най-малката пък – Сладушка.Която си избереш, нея ще ти дам! Отишла си Мецана. Слязла баба от дряна. Като млада хукнала. Чак в къщи спряла.Прибрала си внучките. Залостили вратата. Среднощ дошла Мецана. Затропала, захлопала:– Бабооо, дай ми Твърдушка!– Твърдушка е с твърд камък вратата подпряла и сладичко е заспала.– Бабооо, дай ми Мекушка!– Мекушка си е меко постлала и до Твърдушка е сладко заспала.– Бабооо, дай ми Сладушка!– Сладушка спи до Твърдушка, Сладушка спи до Мекушка. Сладушка е най-умната,Сладушка е най-разумната. Тя на ум баба научи: да залости здраво вратата и да не ходи задренки сама-самичка в гората.

Read More »

Торба жълтици

народна Един старец отишъл в гората за дърва. Намерил едно кухо дърво, размахал секирата и тупа-лупа,съборил го на земята. Като се заловил да го цепи, в кухината му намерил една кожена торба, пълна сжълтици. Зарадвал се на късмета си, натоварил цепениците на колата, окачил торбата с жълтиците наритлата и повел воловците към дома си. Вървял старецът и си мислел:– Намерих аз парите, но гората не е моя. И кухото дърво не е мое. Отде накъде парите пък да са мои?Те са чужди. Ако съм човек на място, ще издиря стопанина им и ще му ги дам, защото от чужди парипрокопсия няма. Не щеш ли, на среща му се задал един сиромах човек, дрипав до немай-къде, разтревожен, запъхтян.– Откъде идеш, побратиме? – викнал сиромахът.– От гората – отвърнал дърварят. – Защо питаш?– Да си намерил нещо?– Намерих – кимнал с глава старецът.– Слава богу! – зарадвал се дрипавият. – Аз, брате, имах само една юница, но ме натисна голямасиромашия и реших да я продам. Отзарана я откарах на пазара, добра цена й дадоха, тръгнах си иде да знам как, по пътя съм изтърсил торбата с парите. Като луд съм тичал до тука. Къде е торбата ми?– Ей там, закачил съм я …

Read More »

Старите хора

народна Един жесток цар изкарал закон да бъдат погубени всички стари хора. Каква полза от тях – казал той, – нито орат, нито жънат, нито дърва секат.Само ядат хляб и се пречкат вкъщи. По-добре ще живеем без тях.Запретнали се царските палачи. Всичките стари хора минали под нож. Останал само единстарец – баща на болярин. Дожаляло на болярина да вземе главата на стария си баща, затуй гоукрил на тайно място и го хранел скришом, без да знае никой.Жестокият цар имал луд чер кон: ритал, хапел, скачал, хвърлял ездачите. Никой не можел да сеприближи до него и да го укроти. В столицата живеела една лукава знахарка.Царят заповядал да я повикат в двореца и почнал да я разпитва как може да укроти лудия кон.Как ли? – отговорила знахарката. – Заповядай, господарю, на твоите боляри да усучат въже от пясък.Вържеш ли коня с въже от пясък, той ще стане кротък като овчица.Царят се почесал по тила и повикал болярите си.Хей, боляри – викнал им той, – слушайте какво ще ви заповядам! Още утре да ми донесете едновъже от пясък. Ако дойдете в двореца без пясъчно въже, главите ви ще взема!Прибрали се болярите с наведени глави. Никому не идвало наум как може да се усуче …

Read More »

Скъпоценният плод

Един баща имал трима сина. Един ден ги повикал и им казал:– Ще дам на трима ви по една кесия жълтици. Вървете по света и търсете най-скъпоценния плод.Който от вас ми го донесе, ще му дам половината от богатството си. Взели тримата синове кесиите и тръгнали на три страни по света да търсят най-скъпия плод. След три години тримата се върнали при баща си.– Е – рекъл той, като се обърнал към най-големия си син, – донесе ли ми най-скъпоценния плод?А той му казал:– Най-скъпоценният плод, тате, трябва да е този, който е най-сладък. И аз ти купих едно свисло грозде.От всичките плодове, които ражда нашата земя, гроздето е най-сладкия плод.– Хубаво си направил, синко – отговорил бащата, – хубав плод си ми донесъл.Ами ти какъв плод си ми донесъл? – обърнал се той към средния си син.– Татко, аз мисля, че най-скъпоценният плод е този, който най-рядко се намира. Затова отидох вюжните страни и ти купих редките плодове, които не растат у нас. Купих ти кокосови орехи, портокали,фурми, банани, по малко от всички други редки плодове. Ето ти: избери си, който ти харесва.– Добре си направил, синко, хубави плодове си ми донесъл. Ще си избера един от тях – …

Read More »

Силният лъв и малката мишка

народна Един ловец хванал с клопка в гората лъв, вързал го с въже и пратил другарите си в града да купят синджир,за да вържат още по-здраво силното животно. Лъвът бил вързан за един дъб. Той ревал страшно,дърветата се превивали от гласа му, копал с краката и изровил всичко наоколо. А близо до корена на дъба имало дупка. А в дупката една мишка се сгушила, изплашена от рева.По едно време, когато лъвът се уморил да реве и да копае с краката си, мишката излязла да види каквиса тия ревове. Поразгледала насам-натам и като не видяла нищо, попитала лъва, а той замахнал сопашката си и рекъл сърдито: — Махни се, гадино, и ти ли сега се намери да дойдеш? Мишката се уплашила и се прибрала в дупката си, ала не могла дълго да устои и пак излязла,но лъвът и тоя път я прогонил. Трети път излязла мишката из дупката си и тихо рекла на лъва: — Кажи ми, приятелю, от какво имаш нужда? Може би ще ти помогна! Лъвът изръмжал: — Не видиш ли какво ми е? Хванаха ме едни ловци, вързаха ме с това въже и пратиха едного вграда да донесе синджир, за да ме вържат по-здраво и да ме водят …

Read More »

Селянинът и мечката

Преди много- много години една мечка и един селянин били приятели. Решили двамата да садят ряпа.Селянинът рекъл:– На мене коренчето, а на теб, мецано, вършеца.Израсла ряпа- за чудо и приказ.Взел селянинът коренчето, а на мецана дал вършеца.Мърморела мецана, но нямало какво да прави.На другата година селянинът рекъл на мецана:– Хайде пак да сеем дружно.– Хайде. Само че сега ти вземи вършеца, а на мене дай коренчето – уговаряла го мецана.– Добре!- рекъл сговорливият селянин. – Нека бъде както искаш.И посели пшеница. Родила се добра пшеница. Обрал селянинът вършеца, а на мецана дал корените.Оттогава мечката и селянинът си развалили приятелството.

Read More »

Приказка за бъчвата

народна Като наближи последният му час, старият баща повика своите петима синове и рече:– Чеда мои, аз вече си отивам. Моят земен път се свърши. Чуйте каква приказка ще ви разкажа,преди да склопя очи. Добре слушайте, защото искам сетне да ми я разтълкувате.Синовете втренчиха очи към баща си. Старият ги изгледа един след друг и почна:– Израснал беше в гората един дъб. Голямо дърво. Жълъди като дъжд падаха от яките му клони.Корените му смучеха сок дълбоко от земните недра. Бурята го клатеше, но не можеше нищо да му стори.Веднъж в гората пристигна дървар. Той измери с очи дъба, запретна ръкави, замахна съссекирата си и започна да го сече. До вечерта го събори на земята. Окастри му клоните, а дънераоткара в дърводелницата си. Наряза го на хубави дъски. През есента в дърводелницата пристигна единбъчвар. Той натовари дъските в каруцата си и ги откара. В работилницата си бъчварят избяла от дъскитебъчварски дъги, направи обръчи, дъна и сглоби една голяма бъчва. В тая бъчва всяка есен той наливашемладо, кипящо вино и го продаваше на селяните за сватби, именни дни и помени.Тъй вървеше, докато бъчвата беше здрава. Но не щеш ли, веднъж един от обръчите сескъса и дъгите се раздалечиха. Виното изтече и бъчвата …

Read More »