Случило се така, че Настрадин Ходжа се разболял и бил хоспитализиран. След няколко минути някой почукал на вратата и влязла малка женица. Тя казала: "Аз съм вашият лекар. Съблечете се, дошла съм да ви прегледам." Ходжа попитал: "Имате предвид напълно?" Лекарката казала: "Да, именно така." Той се съблякъл. Жената го прегледала, след това казала: "Сега лягайте в леглото. Имате ли някакви въпроси?" Настрадин Ходжа казал: "Само един: защо си направихте труда да почукате?" Жената отговорила: "Просто навик."

В древни времена живеел един много богат човек, който направил жертвоприношение, изискващо да даде всичко, което има. Той обаче не бил искрен – искал да спечели известност и слава на човек, направил такова жертвоприношение, жертвайки предмети, които за него вече не са ценни, а са като стари, безплодни и осакатени крави.
Този човек имал син, който се казвал Начикетас. Момчето видяло, че баща му е постъпил неправилно, че е нарушил обета си и че трябва да загине. В Индия родителите са живи богове и децата не смеят в тяхно присъствие да говорят без разрешение или пък да правят каквото и да било, те трябва просто да стоят. Затова момчето се приближило до баща си и не смеейки да се обърне, направо го попитал:
– На кого ще ме дадеш? Жертвоприношението изисква да бъде дадено всичко.
Бащата бил много огорчен от въпроса и отговорил:
– Какво говориш, дете мое? Нима бащата може да даде собствения си син?
Момчето повторило въпроса си втори и трети път, докато бащата накрая се разсърдил и казал:
– Ще те дам на Яма (бога на смъртта).
И момчето наистина отишло при Властелина на смъртта. Бог Яма обаче не си бил у дома и на момчето се наложило да чака три дни пред вратата му. На третия ден Яма се върнал.
– А, учен човек – казал той, – ти си ме чакал три дни, без да хапнеш нищо. Ти си човек, достоен за дълбоко уважение. Добре дошъл! Много съжалявам, че ме е нямало, когато си пристигнал. Но за това ще те възнаградя. Помоли ме за три неща – по едно за всеки ден чакане.
Първата ми молба е баща ми да престане да ми се сърди, да бъде добър с мен и да ме познае, когато ми разрешиш да се върна.
Яма обещал, че това ще бъде изпълнено.
Следващата молба се отнасяла до разясняване на жертвоприношението, което пренасяло човека на небето.
След това момчето изказало третото си желание: "Аз съм в пълно недоумение. Когато човек умира, едни казват, че той продължава да съществува и след това, а други – че вече го няма. Искам да получа вашите разяснения по този проблем!"
Този въпрос смутил Яма. Той бил готов да изпълни другите желания, но тук казал: "Дори боговете от древността са се затруднявали да отговорят на този въпрос. Не е лесно да бъде разбран този закон. Помоли за нещо друго, не настоявай, освободи ме от необходимостта да изпълня това желание." Но Начикетас бил решителен юноша и казал: "Ти, Властелин на смъртта, казваш, че даже боговете са имали съмнения по този проблем и че не е лесно подобни неща да бъдат разбрани. Но аз не мога да намеря друг наставник, подобен на теб, така че никоя друга милост не може да замени тази."
Тогава Яма казал: "Поискай синове и внуци, които да живеят по сто години, поискай добитък, слонове, коне, злато. Поискай земно царство и колкото искаш дълъг живот. Или избери други милости, които според теб са равни на тези. Мога да те надаря със способността да удовлетвориш всичките си желания. Помоли даже за тези неща, които е най-трудно да получиш в този свят. Ето, виж тези небесни девици, тази музика, тези колесници, подобни на които смъртните не познават; нека те да ти служат, о, Начикетас, но не ме питай за тайната на смъртта."
"Всичко това, о, Властелин на смъртта, са подходящи неща – те изтощават енергията на сетивата. Даже най-дългият живот е кратък. Запази си конете, тан¬цьорките и музикантите. Богатството не може да удов¬летвори човека. Нима ние ще съхраним своите богатства, когато те погледнем в лицето? Не, ние живеем точно толкова, колкото ти пожелаеш. Затова тази милост, за която те помолих, вече е единствената, която искам да получа от теб."
На Яма се харесала смелостта на момчето и той казал: "Действително, дете мое, съвършенството е едно, а наслаждението – друго. Тези две неща, имайки различен резултат, определят човека. Този, който избира съвършенството, става чист. Този, който избира наслаж-дението, не достига истинската цел. Съвършенството и наслаждението сами се предлагат на човека и само мъдрият ги изследва, и отличава едно от друго. Той из¬бира съвършенството като по-висше в сравнение с наслаждението, но глупавият избира наслаждението зара¬ди своето тяло. Ти, Начикетас, след като обсъди природата на нещата, които са така желани в този свят, съвършено правилно ги отхвърли." След това Яма започнал да учи Начикетас на тайните на живота и смъртта.

Веднъж Настрадин Ходжа купил месо и го занесъл у дома. Жена му попитала:
– Какво да сготвя от него?
– Откъде да знам аз. Сготви, каквото става от него. Жената го прехвърлила от ръка в ръка, погледнала го и казала:
– Месото е хубаво, от него може да се направи всичко.
-Тогава направи всичко-отговорил Настрадин.

Веднъж Настрадин Ходжа отишъл да навести свой болен приятел и попаднал точно в момента, когато при него дошъл докторът. При посещението си той поставил диагноза на приятеля му. Скоростта, с която го направил, зашеметила Настрадин.
Отначало докторът погледнал езика на пациента след това помълчал малко. След това казал:
– Ял сте зелени ябълки. Престанете да ги ядете и след няколко дни ще се оправите.
Забравил за всичко на света, Ходжа последвал доктора.
– Кажете ми, докторе – задъхано промълвил той, – моля ви, кажете ми как правите това?
– Много е просто, когато се научите да разпознавате различните ситуации – казал докторът. – Виждате ли, веднага щом разбрах, че човекът го боли корем, започнах да търся причината. Когато влязох в стаята на болния, видях купчина огризки от зелени ябълки под леглото му. Останалото беше очевидно.
Настрадин благодарил за урока. Следващия път, когато навестил един от приятелите си, вратата му отворила съпругата му.
– Ходжа – казала тя, – на нас ни е необходим не философ, а лекар. Мъжът ми го боли коремът.
– Не си мисли, че философът не може да бъде лекар, о, жено – казал Настрадин, провирайки се през вратата.
Болният стенел в леглото. Настрадин се приближил до него, погледнал под леглото и извикал жена му.
– Нищо сериозно – казал й той. – След няколко дни ще се оправи. Но трябва да проследиш той да се откаже от навика си да яде седла и хамути.

Някой разбрал, че Нили дава на учениците си не само упражнения, музика и зрелища, но поощрява четенето на книги и събрания в екзотични места. Един критик казал на мъдреца:
– Аз вече забравих отколко години вие се борете против подобен фалш и повърхностност! Сега откривам, че вие самите използвате това в своето така наречено учение. Прекратете незабавно тази практика или ми я обяснете!
 Нили отговорил:
– Не съм длъжен нито да се отказвам от нея, нито да я обяснявам, но с радост ще ви разкажа за нея. Аз давам упражнения на хората, които могат да разберат за какво са те. Повечето не разбират това и приличат на човек, който е дошъл в кръчмата и се е влюбил в кръчмарката, вместо да яде супа. Хората неправилно възприемат музиката, затова аз ги лишавам от музика дотогава, докато не започнат да извличат полза от нея, а не да се забавляват с нея. Докато не разберат за какво е необходима музиката, те я използват подобно на хората, които стоплят ръцете си на огъня, на който може да се приготви нещо за ядене. Що се отнася до заобикалящата обстановка, то определени нейни видове се култивират от естети, които по този начин лишават сами себе си от по-нататъшна ценност и учат другите да се спират, преди да са постигнали нещо, което наистина си струва. Те са подобни на хора, които, тръгнали на поклонение, могат да мислят само за броя направени крачки.
Що се отнася до упражненията, не бих могъл да ги давам на някого, вместо да му позволя да чете книга, докато той не усвои, че има нещо по-дълбоко от повърхността. Когато вдишваш аромата на плода, не бива да се забравя, че той е тук, за да бъде изяден. Никой не протестира срещу вдишването на аромата, но най-вероятно ще умре, ако престане да се храни.

Вървял Настрадин Ходжа по улицата, някакъв човек му грабнал шапката и избягал. Ходжа разбрал, че няма да успее да хване крадеца. Без да мисли много, той се затичал към гробището, седнал на един камък и зачакал.
– Ходжа, този дето ти грабна шапката – казал един минувач, – побягна към пазара, ти защо дойде тук?
– Не се безпокой – отговорил Настрадин. – Където и да ходи – на пазара или на небето – накрая ще дойде тук.

Веднъж при някакъв съдебен чиновник с жалба дошло едно куче. Чиновникът бил много удивен и попитал:
– Как така куче може да подава жалба?
Кучето казало:
– Господин чиновник! Аз дълго скитах и много огладнявах. Затова отидох в един дом и помолих за храна, съблюдавайки при това правилата и церемониите, полагащи се на едно куче. Стопанинът на дома обаче не само че не ми даде храна, но и ме наби.
Като чул това чиновникът възкликнал:
– Аха, оказва се, че има церемонии, полагащи се на кучетата при просия! Я ми разкажи за тях.
Кучето казало:
– Когато ние, кучетата, просим храна, е необходимо да съблюдаваме определени правила. Трябва да протягаме предните си лапи така, че те да се намират на прага на дола, но задните и опашката задължително трябва да остават отвън. Аз постъпих именно така. Защо ме биха?
Като изслушал кучето, чиновникът възкликнал:
– Намерете този човек! Трябва да я видим тази работа!
Човекът, който набил кучето, веднага си признал на разпита и по този начин вината му била установена. Чиновникът попитал кучето:
– Как искаш да бъде наказан този, който те наби?
Кучето казало:
– Искам, господин съдия, за наказание да направите този човек богаташ.
Съдията се разсмял:
– За да го накажа, искаш от мен да го направя богаташ – няма ли да се отърве твърде леко?
Кучето възразило:
– Искам да ви информирам, господин съдия, че преди да стана куче, бях богаташ. Но тъй като тогава бях нехуманно, тъпо, алчно и злобно, затова и се преродих в образа на куче и бях подложен на безбройни мъчения: пазех къщата, ядях остатъците, търпях побоите и редица страдания. Затова моля за наказание да направите този човек богаташ.

Веднъж Настрадин Ходжа бил назначен за съдия. При него с жалба дотърчала родната му дъщеря:
-Днес, докато нямаше никой вкъщи – през плач разказала тя, – дойде братовчед ми. Като видя че съм сама, ме целуна. Какво да правя сега?
Ходжа помислил малко и отговорил:
– Във всички книги, които съм чел, откак станах съдия, пише, че най-строгото и най-справедливото наказание е да се върне със същото. И затова ти утре трябва да отидеш при братовчед си и да го целунеш.

Живял в малко селце старец. Той бил един от най-нещастните хора на света. Цялото село вдигнало ръце от него: винаги бил мрачен, винаги се оплаквал, винаги бил в лошо настроение, винаги бил кисел. И колкото повече минавало времето, толкова по-жлъчен ставал той, толкова по-отровни ставали думите му. Хората го избягвали: нещастието ставало заразително. Да не бъдеш нещастен редом с него, било някак си оскърбително. Той създавал усещане за нещастие у другите.
Но веднъж, когато навършил осемдесет години, се случило чудо – никой не можел да повярва. За миг следният слух обходил всички: "Старецът днес е щастлив, не се жалва, усмихва се, даже лицето му се е променило." Събрало се цялото село. Попитали го: "Какво е станало с теб? Какво се е случило?" "Нищо – отговорил старецът – Осемдесет години се опитвах да стана щастлив и нищо не се получи. Така че реших да мина без щастие. Ето защо съм щастлив."

Ученик веднъж казал на учителя си:
– Мили мой учителю, не мога повече да понасям нещо да ме отвлича. Как да намеря най-краткия път до Бога?
Учителят отговорил:
– Където пътят е по-труден, върви там; вземай това, което хвърля света и каквото прави светът, ти не прави. Върви срещу света във всичко и тогава ще стигнеш до Бога по най-краткия път!