Чуй всички приказки

Било много горещо и Настрадин Ходжа спял на покрива. Като се събудил сутринта, видял, че вятърът е съборил дрехите му на двора.
– Жена – казала Настрадин, – благодари на Аллах, че през нощта спах гол. Ако бях с дрехи, щях да се пребия и ти щеше да останеш без мъж.

Някога живял един човек. Той бил много беден, живеел в нищета, бил задлъжнял много, а нямало с какво да си върне дълговете. И тогава избягал. Добрал се до една пустиня и там намерил ковчеже със скъпоценности и чисто огледало. То лежало върху скъпоценностите, скривайки ги. Като видял това, беднякът много се зарадвал.
Вдигнал огледалото и видял в него човек. Изплашил се той и като долепил ръце в молитвен жест, казал: "Мислех, че ковчежето е празно, че в него няма нищо. Изведнъж се оказа, че в него се намирате вие, господарю! Не ми се сърдете!"

Един монах казал на Дзьосю:
– Аз току-що дойдох в манастира. Моля дайте ми напътствие.
Дзьосю попитал:
– Изяде ли си вече оризовата каша?
Монахът казал:
-Да.
-Тогава най-добре иди и си измий купичката – отговорил Дзьосю.

Един пастир видял човек, който седял в размишление под едно дърво. Той седнал до него и се опитал да се замисли, подражавайки му.
Започнал той да брои овните си и да претегля на ръка изгодата.
И двамата седели мълчаливо. Накрая пастирът попитал: "Господине, за какво мислиш ти?" Онзи казал: "За Бога."
Пастирът попитал: "Знаеш ли за какво си мислех аз?"
"Също за Бога."
"Грешиш, за изгодата от продажбата на руно."
"Истина е, също за Бога. Само че моят Бог няма нищо за продан, а твоят Бог трябва първо да отиде на пазара. Но може би той по пътя ще срещне разбойник, който ще му помогне да се обърне към това дърво."
Така говорел Гаутама.
Идете на пазара. Направете го по-скоро, за да се върнете.

Майка дала на сина си празна бутилка и банкнота от десет рупии и го изпратила в бакалията за растително масло. Момчето отишло, напели му масло, но на връщане паднало и изпуснало бутилката. Докато я вдигне, половината се изляла. Като видяло, че бутилката е полупразна, плачейки се върнало при майка си:
– Ах, половината бутилка е изгубена! Половината бутилка е изгубена!
Момчето много се разстроило.
След известно време майката изпратила в бакалията другия си син пак с бутилка и с банкнота от десет рупии. И на него му налели масло, но и той на връщане паднал и изпуснал бутилката. Пак половината масло се изляло. Като вдигнало бутилката, момчето се върнало при майка си много доволно:
– Виж, мамо, аз съхраних половината бутилка! Тя падна и можеше да се счупи. Маслото започна да се излива, можеше и всичкото да се излее, а аз съхраних половината!
И двамата дошли при майка си в едно и също положение – с полупразна бутилка, но единият плачел за празната половина, а другият бил радостен за останалото в нея.
След известно време майката изпратила в бакалията третия си син с бутилка и с банкнота от десет рупии. На връщане той също паднал и изпуснал бутилката, като при това разлял половината масло. Вдигнал бутилката и отишъл при майка си, както и втория син – доволен:
– Мамо, съхраних половината бутилка!
Освен с оптимизъм той бил изпълнен и с реализъм. Помислил си: "Е, какво, половината масло се изля, но нали половината остана." И казал:
– Мамо, ще отида на пазара, ще поработя добре цял ден, ще заработя пет рупии и ще купя останалото масло. До вечерта бутилката ще е пълна!

Веднъж при монаха Джошу, за когото разправят, че започнал да изучава дзен на шестдесет години, получил озарение на осемдесет, а след това учил до сто и двадесет години, дошъл ученик с въпрос:
-Ако постигна празнота в ума си, какво да правя после?
– Изхвърли я – посъветвал го Джошу.
– Как мога да изхвърля това, което го няма? – настоявал ученикът.
-Ако не можеш, носи си я със себе си – нетърпеливо отговорил учителят.

Един човек, мъртво пиян, се добрал до дома на свой близък приятел и се проснал там. В това време приятелят му трябвало да излиза по работа. Закрепил за подплатата на госта си безценен бисер като подарък и заминал. А пияният лежал в несвяст, нищо не чувствал и нищо не разбирал. Когато се надигнал, отишъл в чужда страна да заработва храната и дрехите си с тежък труд, бил в голяма нужда. Ако успеел да припечели нещичко, той се чувствал удовлетворен. Впоследствие се случило така, че срещнал приятеля си, който му казал: 
– Ей, достойни! Защо търпиш такива мъки заради храната и дрехите? Много отдавна, желаейки ти спокойствие и удовлетворение на петте желания, прикрепих към подплатата на дрехата ти безценен бисер. Той и сега е на същото място, но ти, без да знаеш за това, се бъхтиш и страдаш, за да обезпечиш съществуването си. Това е глупаво!

Цял живот двама братя живели зад високите градски стени. Никога не виждали нито полета, нито градини. Ето че веднъж решили да отидат на село.
Вървели братята по пътя и видели оран, на която работел земеделец. Гледали го те и се чудели:
"Какво прави той? Разкопава земята и оставя в нея дълбоки бразди! Защо трябва да се разваля равната земя, покрита с нежна зелена трева?"
След това видели как той хвърля семена в браздите.
-Луд някакъв! – възкликнали те. – Взема хубава пшеница и я хвърля в калта!
– Не ми харесва селото – казал раздразнено единият от братята, – тук живее странен народ.
И се върнал в града.
А вторият брат останал на село. Само след няколко седмици забелязал поразителна промяна. Засятото поле започнало да се покрива с млада зеленина, още по-прекрасна и нежна от предишната. Това откритие така го впечатлило, че той писал на брат си да дойде, без да се бави, и сам да види какви чудесни промени са настъпили на село.
Брат му дошъл и истински се възхитил.
Времето минавало и зелените кълнове се превръщали в златни класове. Сега те разбрали защо се е трудил земеделецът. Когато пшеницата узряла, той донесъл коса и започнал да коси. Тогава нетърпеливия брат се развикал:
-Този човек е ненормален! Толкова труд хвърли през тези месеци, отглеждайки чудесна пшеница, а сега я реже със собствените си ръце! Що за глупост! Тежко е да се гледа това! Отивам си обратно в града!
А търпеливият брат останал на село. Той наблюдавал как земеделецът събира реколтата в хамбара, как ловко отделя зърното от плявата и изпаднал във възторг, като видял как събрал сто пъти повече пшеница, отколкото посял. Едва сега разбрал всичко от край до край: всяко действие на земеделеца имало някакъв смисъл, имало определена цел.
Същото е и с Бога. Всичките му замисли са за наше благо. Но смъртният, като вижда само малка част от неговото творение, не може да се добере до същността и смисъла на действията на Всевишния.

Веднъж група търсачи посетили суфисткия майстор Джунайд и видели, че той седи, заобиколен от невъобразим разкош.
Хората го оставили и тръгнали към дома на крайно суров и аскетичен свят човек, чието обкръжение било така просто, че той нямал нищо освен постелка и стомна с вода.
Единият от посетителите му казал:
– Простотата на вашето поведение и суровата обстановка са много повече по-вкуса ни, отколкото демонстративните и крещящите излишества на Джунайд, който, по всичко личи, е слязъл от Пътя на истината.
Аскетът тежко погледнал и казал:
– Скъпи приятели, толкова лесно полъгващи се по външни знаци, преграждащи пътя на човек на всяка крачка, разберете това и престанете да бъдете неудачници! Великият Джунайд сега е заобиколен от разкош, защото той е невъзприемчив към разкоша, а аз съм обкръжен от простота, защото съм невъзприемчив към простотата.

Царството Божие е подобно на следното. Все едно човек хвърля семе в земята и то спи. Минава ден и нощ. И как се надига семето и как расте, човекът не знае.
Защото земята сама произвежда първо зеленина, после клас, после напълва класа със зърно.
Когато съзрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настъпила жътва.