Чуй всички приказки

Когато бог Перун живеел още в Пирин планина, дошъл един християнски поп да го гони с кръст в ръка. Свещеникът пръв открил голямото езеро и разказал на хората за него, затова го нарекли Попово езеро. То си имало дух-стопанин, който не допускал никоя живинка в него. И въпреки, че водата му била много вкусна за пиене нищо не се въдело в нея – даже жаби нямало. Хората пускали в езерото риби, за да ги развъдят, но после ги намирали мъртви, изхвърлени на брега. Стопанинът прогонвал и дивите животни, които идвали да пият вода.
Веднъж един овчар пасял наблизо стадото си. Той вървял бавно подир овцете и свирел на кавал, унесен в сладки мисли. Долу, в селото, си имал годеница – двамата си дали дума скоро да се оженят. Овчарят бил събрал и пари да си построят къщичка край реката. Той си носел жълтиците в овчарската гега, която отвътре била издълбана.
Същата нощ в кошарата му се присънил един старец, който му казал да заколи курбан на езерото. На сутринта овчарят си припомнил съня, ала не го послушал. Три-четири пъти му се присънвал този старец, но овчарят не му обръщал внимание и отвеждал стадото си край езерото.
Един ден, както овцете си пасли кротко, от водата изскочил един черен овен, втурнал се сред стадото, разпръснал го и после се върнал, та се хвърлил в езерото. Това бил стопанинът, превърнат в черен овен. Всички овце го последвали и наскачали след него. Овчарят се смаял какво да прави. Затичал се подир овцете и като се чудил как да ги спре, хвърлил пред тях овчарската си гега. Тя обаче паднала във водата и веднага потънала.
Прибрал се овчарят в селото – ни жив, ни умрял – в един ден изгубил и стадото, и парите си. Отишъл право при годеницата си и й разказал какво се е случило. Тя го изслушала мълчаливо и се прибрала в къщата си. След малко изнесла отвътре една овчарска гега и попитала:
– Я виж дали това не е твоята гега.
Овчарят веднага я познал, отворил я отгоре и извадил жълтиците. Оказало се, че същия ден годеницата му отишла на селския извор Скоро младите вдигнали сватба, Овчарят накупил нови овце и развъдил голямо стадо, но вече никога не приближил до Поповото езеро, защото се страхувал от неговия стопанин.

Двама младоженци тръгнали да идат с каруца на гости в друго село. Мъжът обаче бил върколак. Между селата той спрял в една гора да се напасат воловете. Мъжът навлязъл между дърветата и изчезнал. След малко от гората изскочил един вълк, който се спуснал върху жената. С бясно ръмжене той скачал по нея и късал дрехите й със зъби. Жената пищяла, викала мъжа си, но никой не й се притекъл на помощ. След като я изпохапал, вълкът я оставил и се върнал отново в гората.
Жената събрала сили и въпреки раните с бяг се завърнала вкъщи. След нея у дома се прибрал и мъжът й с каруцата. Жената го посрещнала с радост, защото си мислела, че вълкът го е убил. И както била още разчорлена и раздърпана, му разказала през плач за ужасната случка.
Мъжът не отговорил нищо, а само се засмял. Между зъбите му се показало закачено едно парцалче от дрехата на жената. Тя веднага разбрала, че той е върколак и че вълкът, нападнал я на пътя, е бил нейният мъж.
Отишла жената при братята си и им казала:
– Моят мъж е върколак, не е човек.
Братята й не повярвали.
– Кажи му да дойде в събота у нас. Ние ще заколим една овца и ще го накараме да я държи. Ако близне от кръвта, значи е върколак.
Жената се прибрала вкъщи и казала на мъжа си:
– Иди при моите братя да им помогнеш нещо.
Върколакът не искал, но жена му го придумала. Братята го наобиколили и му казали за какво го викат. Върколакът не се стърпял като видял кръвта, навел се, близнал от нея. Тогава един от братята го порязал с нож и той се пръснал като надут мях.

Един човек, който имал намерение да стане ученик, казал на Зун-н-Нун Мисри Египтянина:
– Най-много от всичко на този свят искам да бъда приет в Пътя на истината.
Зун-н-Нун му отговорил:
– Вие можете да се присъедините към нашия керван само в случай че съумеете преди това да приемете две условия. Първото – ще ви се наложи да правите това, което не ви се иска да праВите. Второ – няма да Ви бъде позволено да праВите тоВа, което Ви се иска да праВите. Именно "искането" стои между чоВека и Пътя на истината.

Веднъж един дервиш се качил на кораб, за да тръгне на морско пътешествие. Като го видели на борда на кораба, другите пасажери започнали един след друг да се приближават към него за напътствия. На всички той казвал едно и също: "Помни за смъртта, докато не разбереш какво е това смърт."
Почти никой от пътешествениците не обърнал особено внимание на този съвет.
Скоро се надигнала свирепа буря. Матросите, а заедно с тях и останалите люде, паднали на колене и умолявали Бога да спаси кораба. Всички стенели от ужас, смятайки се вече за загинали, и в изстъпление очаквали помощ свише.
През цялото време дервишът стоял спокойно, замислено, по никакъв начин не реагирайки на суетнята и на случващото се наоколо.
Накрая вълните утихнали, морето и небето се успокоили. Като дошли на себе си, пасажерите осъзнали колко безметежен е бил дервишът сред всеобщия ужас. "Нима не осъзнахте по време на бурята, че само дъските ви делят от смъртта?" – попитал един от тях.
"О да, разбира се – отговорил дервишът, – аз знаех, че в открито море винаги е така, но още на сушата често размишлявах за това, че в обикновения живот сред най-злободневните събития преградата, която ни отделя от смъртта, е още по-несигурна."

Учителят Ле Дзи на път за царство Вей решил да хапне нещо. Спътниците му забелязали столетен череп и му го показали.
Ле Дзи погледнал черепа и казал на ученика Бо фин: – Само ние с него разбираме, че няма нито раждана нито смърт. Колко грешно е да се опечаляваме от смъртта! Колко грешно е да се радваме на живота!

Веднъж Тандзан и Екидо вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като стигнали до брега на една река, те срещнали момиче в копринено кимоно с пояс, което не можело да премине разбушувалата се река. Момичето било много красиво.
– Я да видим сега – казал Тандзан и като я взел на ръце, я пренесъл през реката.
Екидо не възобновил беседата и мълчал до вечерта, докато не стигнали храма, в който се спрели да пренощуват. Там той вече не издържал и казал:
– Ние, монасите, не трябва да се приближаваме до жени, особено до такива млади и красиви, това е опасно. Защо ти направи това?
Аз оставих момичето там, на брега – отговорил Тандзан, – а ти все още я носиш!

Един боец бил под покровителството на уважаван отшелник. След победа той дошъл при отшелника и му благодарил за две чудесни спасявания. Но отшелникът казал: "Непризнателни боецо, ти беше спасен не два пъти, а дванадесет пъти. Ти не си разпознал най-важните избавления."
Обикновено хората забелязват малкото, но не голямото.

Четирима пътешественици открили неизвестно място, обкръжено от висока стена, в която нямало дори пролука. Пътешествениците много искали да видят какво има зад нея и един от тях се покатерил на стената. В момента, в който се качил обаче и погледнал отвъд, изкрещял изумено и радостно и без да каже дума на приятелите си, скочил от другата страна. Другите също решили да се качат на стената. Те скачали оттатък, без да проронят и думичка. И всеки, който се изкачвал горе, с необикновена радост скачал от другата страна и никога не се връщал оттам, за да разкаже какво е намерил.
Това е царството на Абсолюта.

Когато Сейсецу бил настоятел на манастира, потрябвала му нова учебна сграда, защото там, където учел, вече било твърде тясно. Търговецът от Едо на име Умедзу Сейбей решил да пожертва за постройката на новото учебно здание петстотин златни монети, наречени рю, и ги донесъл на учителя.
– Добре, ще ги взема – казал Сейсецу.
Като подал на учителя чувал със злато, Умедзу останал недоволен от безразличното му отношение. За три рю можело цяла година да се живее, а тук не му благодарят за петстотин.
– В чувала има петстотин рю – намекнал той.
-Ти вече спомена това – отговорил Сейсецу.
– Но даже за такъв богат търговец като мен това е огромна сума – казал Умедзу.
-Ти искаш да ти благодаря за тях, така ли? – попитал Сейсецу.
– Вие сте длъжен да направите това – отговорил търговецът.
– Защо? – удивил се Сейсецу. – Даряващият трябва да благодари!

Когато Банкей прекарвал седмиците си в медитация, от различни краища на Япония се събирали ученици, за да учат от него. По време на едно такова събиране хванали ученик крадец. Съобщили за това на Банкей и го помолили да прогони престъпника.
Банкей не обърнал внимание на случая. По-късно същият ученик бил хванат отново В същото провинение и Банкей пак не се заел да разглежда случая. Това ядосало останалите ученици и те написали молба, в която молели крадецът да бъде отпратен. В противен случай запла¬шили, че до един ще напуснат Банкей.
Когато Банкей прочел молбата, събрал всички и казал:
– Вие сте мъдри, братя мои. Вие знаете кое е добро и кое лошо. Можете да отидете, където искате, и да се учите там. Но този заблуден брат не може да отличи доброто от лошото. Кой ще го научи, ако не аз? Той ще остане тук дори ако всички вие си отидете. Сълзи потекли по лицето на крадеца. И желанието му да краде изчезнало.