Чуй всички приказки

Цар Хуан Гун четял книга в двореца си, а на входа му майсторът колар Бян правел колело. Като оставил настрана чука и длетото, майсторът влязъл в залата и попитал:
– Осмелявам се да полюбопитствам какво чете господарят.
-Думите на мъдреците-отговорил Хуан Гун.
– А тези мъдреци живи ли са? – попитал майсторът.
– Не, умрели са отдавна.
– Значи това, което чете господарят, е всичко на
всичко обвивката на душите на древните хора.
– Как смееш ти, нищожен майстор колар, да разсъждаваш за книга, която чета аз – единственият сред хората? Ако имаш какво да кажеш, говори, ако не – ще се простиш с живота си на мига!
Вашият слуга съди за това по своята работа – отговорил коларят. – Ако работя, без да бързам, не срещам трудности, но колелото, което се получава, не е трайно. Ако бързам твърде много, ми е трудно и колелото не пасва. Ако обаче нито бързам, нито се бавя, тогава ръцете ми все едно сами правят всичко необходимо, а сърцето им откликва. Това не мога да го обясня с думи. Тук има някаква тайна, но аз не мога да я предам даже на собствения си син, а и той не би могъл да я вземе от мен. Ето защо, след като съм работил седем десетилетия и съм доживял дълбока старост, аз все още майсторя колела. Сигурно и древните хора са умрели, без да разкрият своята тайна. Излиза, че това, което господарят чете, е обвивката на душите на древните хора.

Веднъж Настрадин Ходжа работел в градината. Приближил се някакъв юноша.
– Кажете ми къде се намира домът на Настрадин Ходжа? – попитал той.
-Хей онзи отляво – казал Ходжа. Скоро юношата се Върнал и казал:
– ОказВа се, че вие сте Настрадин Ходжа! -Да, така е.
– Защо не ми казахте по-рано?
-Ти не търсеше мен, а дома ми – отговорил Настрадин.

Веднъж на Настрадин Ходжа му се присънило, че му дават девет монети и той започнал да спори: "Дайте ми поне десет."
В този момент се събудил и видял, че дланта му е празна. Той незабавно затворил очи и като протегнал ръка казал: "Добре, дайте девет!"

Творящият благо казал на Чжуан Дзи:
-Ти през цялото време говориш за безполезното.
– С тези, които са познали безполезното, може да се говори за полезното, отговорил Чжуан Дзи. – Нали земята е и голяма, и широка, а човекът я използва само колкото е големината на стъпалото му. А полезна ли е за човека земята, когато редом със стъпалото му копаят неговия гроб?
– Безполезна е – отговорил Творящият благо.
В такъв случай – казал Чжуан Дзи – става ясна ползата от безполезното.

Една жена донесла от юг праскови. Разопаковала ги, сортирала ги, позагнилите изяла, останалите внимателно сложила в щайга. От време на време ги преглеждала. Позагнилите изяждала, а останалите подреждала. Така и не опитала тя една цяла праскова.

Дгулнор се мислел за най-мъдър. Той имал щастието да получи учител от свещената подземна страна, но бил лишен от език и от дясна ръка.
Устремилият се ученик задал въпрос и учителят кимнал с глава.
Ученикът задал два въпроса и учителят кимнал два пъти. Скоро ученикът постоянно задавал въпроси и учителят непрестанно кимал. Три години продължило питането и три години кимал учителят.
"Значи според твоя опит всичко се случва?" И учителят не само кимнал, но и се поклонил доземи и като отворил дрехите на гърдите си, показал изображение на благословения, който давал с две ръце.
Така била утвърдена мъдростта и било възвеличено творчеството на живота.

За двама пълководци на Акбар. Единият получавал пространни указания, другият – само откъслечни. Накрая вторият се обърнал към Акбар с думите: "С какво не съм заслужил пространни обяснения, след като съм донесъл толкова победи?"
Акбар отговорил: "Твоето разбиране удържа потока от думи. Нека всеки миг, съхранен от теб, да бъде отбелязан с най-хубавата перла."
Затова голяма е радостта за тези, които могат да разберат, съхранявайки течността на избора.
Да добавим за третия. Той попитал: "Защо късно или твърде рано се порицава еднакво?"
Акбар казал: "Приятелю мой, няма еднакви величини. Затова, ако преждевременността съдържа находчивост, то цената й е по-добра, защото закъснението е свързано само със смъртта. Преждевременността може да бъде съдена, закъснението вече е осъдено."

Вие познавате моя начин на живот, когато нощем ни познаваха, а денем се извръщаха. Също както и при Христос ходеха нощем, а денем извръщаха лице. Помислих си: ето, аз съм най-нисшата и на слънце се срамуват от мен, но денем също избягват и най-висшия пророк. Така най-нисшето и най-висшето се избягват еднакво.
И ето че аз реших да го намеря и през деня да му протегна ръка. Облякох най-хубавата си дреха и сложих огърлицата от Смирна, напръсках косата си с аромати – така отидох, за да кажа на народа: "На слънчева светлина избягваните от теб най-нисшо и най-висшо се срещат."
И когато го видях седнал сред рибарите, покрит само с ленено платно, останах от другата страна на улицата и не можах да се приближа. Между нас минаваха хора, които еднакво ни избягваха.
Така беше решен животът ми, защото той каза на любимия си ученик: "Вземи щипка прах и я отнеси на тази жена, за да има за какво да се замени нейната огърлица. Наистина в тази пепел има повече светлина, отколкото в нейните камъни. Защото от пепелта може да бъде създаден камък, но от камъка – само прах."
Останалото вече знаете, защото той не ме осъди, но само претегли моите вериги и веригите на позора се пръснаха на прах. Просто решаваше той. Никога не се затрудняваше да изпрати най-простия предмет, който решава цял един живот. До тези пратки той се докосваше, някак си одухотворявайки ги.
Пътят му беше празен, защото народът, получил от него дар, набързо се разбягваше. И желаеше той да положи ръце, и беше празно.
Фуриите на срама се носеха след него и престорено махаха с клонки, когато той вече беше осъден. Цената на разбойника се оказа достойна за тълпата.
Наистина разби веригите, защото даде знание, като не прие отплата.

Живял един учен, който сутрин пеел молитви три, четири, пет часа поред. И така години наред. Той бил велик учен, велик познавач на санскрит, много образован човек.
Накрая Кришна го съжалил и веднъж отишъл при него. Застанал зад човека и поставил ръката си на рамото му. Ученият погледнал нагоре и попитал: "Какво правите? Нима не виждате, че творя своите молитви? Сега ли е моментът да ме безпокоите?"
И Кришна се отдръпнал и изчезнал.

Един папагал умеел да вика "Благ учител!" – но с това не подобрил своите възможности. Една мечка случайно оставила своята плячка на прага на гладуващ, но не престанала да бъде звяр. Пчела случайно пробила абсцес на болен, но не заработила блаженство за себе си. Даже змията веднъж с отровата си спасила живот. Само съзнателността и неотменността дават последствия.