Чуй всички приказки

Веднъж един мислещ понесъл за хората чудесно лечебно средство, но то трябвало да се носи в затворено ковчеже. Никой не се решавал да отвори ковчежето, защото по своята същност хората предполагали, че там има или отрова, или ехидна.
Така може да бъде предложено най-прекрасното съкровище, но ще бъде взето за отрова. И то остава, за да бъде прието, след като човек изпита ужасите на нещастието. Какво да се прави, ако сатаната така добре е обучил на неверие!…

Дунго Дзи попитал Чжуан Дзи: „Къде се намира това, което ние наричаме път?“ „Няма такова място, където да го няма“ – отговорил Чжуан Дзи. „А вие все пак каже¬те, и тогава ще мога да разбера.“ „Да кажем, в мравки¬те.“ „А имали го в нещо по-ниско от това?“ „В бурените и в плявата.“ „А в още по-ниско?“ „В керемидата и в тухлата.“ „А в нещо толкова ниско, че няма накъде повече?“ „Във фекалиите и в урината!“
Дунго Дзи обидено си премълчал, и тогава Чжуан Дзи му казал: „Вашите въпроси, уважаеми, изобщо не засягат същността на нещата. По същия начин управителят на пазара Хо определяше колко тлъста е една свиня, като я натискаше с крак. Колкото по-силно натискаш, толкова по-точно ще определиш. Не беше необходимо да питате за местонахождението на пътя, тъй като пътят не е отдалечен от нещата. Такъв е върховният път, такава е и великата реч.
А е по-добре да се разходим из двореца на отсъстващото, съединявайки се с всеобщата съгласуваност без граници и предели! Защо да не бъдем заедно в неправенето? Да не бъдем безметежни, чисти, празни? Да разпръснем своите помисли, да не се насочваме наникъде и няма да знаем докъде ще стигнем. Ще идваме и ще си отиваме, без да знаем къде да спрем. Аз вече съм се впус- кал В такива странствания и съм се връщал обратно, но все още не зная къде лежи пределът им. Аз блуждаех в тези безбрежни простори, но великото знание, което ги обитава, е безгранично.“

Веднъж късно вечерта Настрадин Ходжа на лунна светлина вадел кофа с вода от кладенеца и видял, че луната е паднала в него. За да извади луната, той вързал една кука към края на въжето и я спуснал долу. Случайно куката се закачила за един камък и когато Въжето се изпънало, куката се откъснала, а Ходжа паднал по гръб. Той погледнал нагоре и видял, че луната е на небето. "Е, слава Богу, доста се измъчих, но затова пък луната се върна на мястото си" – помислил си Настрадин.

Мандаринът на провинцията Лю се запътил да посрещне задморската птица, която се появила в околностите, и я проводил в парадните покои.
По този повод бил заколен вол, овца и прасенце и в чест на задморската птица бил устроен пир, на който прекрасни музиканти свирели музика, съчинена под наблюдението на император Шуен. Но птичката гледала на всичко това разсеяно, била унила и печална, не опитала нито късче месо, не се докоснала до нито един бокал. И след три дни умряла. Мандаринът хранел птичката, както би се хранил самият той, но не разбрал, че с нея трябва да се отнася като с птица, а не като с император. Музиката не значи много за птицата, а волът, овцата и прасето не стават за нейна храна. Мандаринът убил птицата.

Бродейки по склоновете на планината Тай, Конфуций видял Юнг Чи, който само по една роба, препасана с въже, пеел и свирел на лютня.
– Каква е причината за радостта ти, Учителю? – попитал Конфуций.
-Аз имам много радости. От милиарди създания човек е най-благородното, а на мен се е паднало щастието да се родя човек. Това е първата ми радост. Много, като се родят, не преживяват и ден или месец, не израстват от пелените си, а аз доживях до деветдесет го-дини. Това също е радост. За всички нищетата е норма, а краят – смърт. Придържайки се към нормата и в очакване на края, има ли за какво да се тревожа тук?
– Прекрасно – казал Конфуций. – Ето човек, който знае как да се утеши.

Минавал веднъж Буда през едно село. Събрали се няколко човека – негови противници, и започнали разгорещено и злобно да обиждат Буда. Той слушал мълчаливо и много спокойно. Заради това спокойствие онези се почувствали някак неудобно. Появило се неловко усещане: те обиждат човека, а той слуша думите им, все едно са музика. Тук нещо не е наред.
Един от тях се обърнал към Буда: "Какво става? Ти какво, не разбираш ли какво говорим?" "Именно, когато има разбиране, е възможно такова дълбоко мълчание – отговорил Буда. – Ако бяхте дошли при мен преди десет години, бих се нахвърлил отгоре ви. Тогава нямаше разбиране. Сега разбирам. И заради вашата глупост няма да наказвам себе си. Това, дали ще ме оскърбявате, или не, си е Ваш избор, но да приемам Вашите оскърбления или не – това е моята свобода. Вие не можете да ми ги наложите. Аз просто се отказВам от тях; те не струват. Можете да си ги Вземете. Аз отказвам да ги приема."

Един пустинник бил избран за архиерей. Той дълго отказвал, но братята настояли. Тогава той си помислил: "Не знаех, че съм достоен, навярно у мен има нещо хубаво." В това време му се явил ангел и му казал:
– Редови монах, какво се възнасяш! Хората там са прегрешили и им е нужно наказание. Ето затова са те избрали, защото по-лош от теб не са намерили.

Някакъв владетел отишъл веднъж в гората и там срещнал един мъдрец. След като си поговорили, той бил поразен от неговата мъдрост и праведност и изразил желание да му окаже честта да приеме неговия дар. Мъдрецът отказал с думите:
– Плодовете на тази гора са ми достатъчни за храна. Чистите потоци, спускащи се от планините, ми дават вода за пиене. Кората на дърветата ми дават покрив. Планинските пещери ми служат за убежище. За какво ми е да вземам подаръци от теб или от когото и да било другиго?
Владетелят отговорил:
– Просто за да ми доставиш удоволствие. Моля те, ела с мен в града, в двореца ми и вземи нещо от мен.
Той дълго убеждавал мъдреца, който най-накрая се съгласил да изпълни желанието му и отишъл с него в двореца му.
Преди да предложи подарък на мъдреца, владетелят започнал да се моли:
– Господи, дай ми още деца, дай ми още богатства.
Господи, дай ми още територии. Господи, съхрани тялото ми в добро здраве…
Без да го изчака да приключи с молитвата си, мъдрецът станал и спокойно излязъл от стаята. Виждайки това, владетелят се смутил, догонил го и на висок глас казал:
-Тръгваш си, без да си взел даровете ми?
Мъдрецът се обърнал и казал:
– Не вземам от сиромаси. Ти самият си просяк, как би могъл да ми дадеш нещо?

Един човек бил богат и имал управител, за когото му било донесено, че пропилява имението му.
И като го призовал, му казал: "Какво чувам за теб? Дай отчет за управлението си, защото не можеш да управляваш повече."
Тогава управителят си казал: "Какво да правя? Господарят ми отнема управлението на дома. Да копая, не мога, да прося, ме е срам. Знам какво да направя, за да ме приемат в домовете си, когато ме отстранят от управлението на дома."
И като призовал длъжниците на господаря си, всеки поотделно, той попитал първия: "Колко дължиш на господаря ми?"
Онзи казал: "Сто мери масло." И му казал: "Ето ти твоята разписка. Сядай по-скоро и напиши петдесет"
След това попитал друг: "А ти колко дължиш?" Онзи отговорил: "Сто мери пшеница." И му казал: "Вземи си твоята разписка и сядай по-бързо и напиши осемдесет – И похвалил господарят неверния управител, че е постъпил находчиво. Защото синовете на настоящия век са по-досетливи от синовете на светлината в своя род.
И аз (Исус Христос) ви казвам: "Сдобивайте се с приятели с неистинско богатство, така че като обеднеят, да ви приемат във вечните обители.
Верните в малкото и в много са верни, а неверните в малкото са неверни и в многото.
И така, ако не сте били верни с неистинско богатство, кой ще ви повери истинско?
Ако в чуждото не сте били верни, кой ще ви даде ваше?"

Един отшелник искал да се подвизава в мълчание, но като не се доверявал на себе си, търпеливо и здраво си завързвал устата. Веднъж той видял на ръба на урвата дете, но не успял да свали своята сложна превръзка, за да предупреди за опасността. Когато се разбързал, детето вече било отнесено от потока.