Хитрата лисица

Седяла лисицата върху брега на една река и си мислела: „Как да си похапна прясна рибица?“
Не щеш ли – по речицата се задал пън, а на пъна – две чайки. Лисицата попитала:
– Какво правите вие, чайки?
– Ловим риба.
– Вземете и мене със себе си!
– Скачай!
Скочила лисицата. Пънът се преобърнал, чайките отлетели, а лиса паднала във водата.
Течението я понесло надолу по речицата и я отнесло в морето. Погледнала лиса – наоколо вода. Рекла си:
– Хайде, лапи, бъдете ми весла! Хайде опашко, стани ми кормило!
И плувала лиса като в лодка. Лапите й – същински весла – загребвали водата, а опашката й се въртяла като кормило – насам-нататък, насам-нататък.
Само че лиса забравила да каже на опашката си да кара към брега и опашката карала в открито море.
Лисицата плувала, плувала, а брегът все го нямало. Стигнала до средата на морето. И вече не знаела накъде да плува.
Тогава срещнала тюлена.
Тюленът й рекъл:
– Накъде плуваш, лисо? Навярно си се заблудила в нашето море и няма да доплуваш до брега.
– Зная аз къде плувам – отвърнала лисицата. – Тръгнала съм да видя има ли още животни в морските води. Чух, че сте останали вече съвсем малко.
– Не – отговорил тюленът, – в морските води има още много животни – и тюлени като нас, и моржове, и китове.
– Как не – рекла лисицата, – докато сама не видя, да ме убиеш, няма да повярвам. Я излезте вие, всичките животни, от морската дълбочина и се наредете в една редица до самия бряг. А пък аз ще броя.
Тогава всички тюлени, моржове и китове, излезли и налягали по водата в една редица – до самия бряг.
А лиса хукнала по гърбовете им като по мост. Тичала и брояла:
– Един тюлен, два тюлена, три тюлена… Един морж, два моржа, три моржа.. . Един кит, два кита, три кита.. .
И тъй лиса дотърчала до брега. Изскочила на брега и викнала на тюлена:
– Право каза, тюлене : в морските води има още много глупави животни като вас. През цялото море може да се построи мост от
вас! А сега идете, където искате, пък аз ще почивам!
Морските животни отплували, а лиса си свалила кожухчето и го окачила да се суши на храстчето, а опашката си сложила на камъка – да съхне.