Пчелата и дяволът

В началото Господ направил земята по-голяма, та небето не можело да я покрие. Той повикал Дявола за съвет. Рогатият оседлал един пръч, направил му юзда от праз и тръгнал на път – оттогава козите имат бради.
Ангелите видели Дяволът да язди на пръча, присмели му се а той се разсърдил и се върнал назад.
Господ веднага направил пчелата и й поръчал:
– Иди кацни на дяволовото рамо, чуй какво си мърмори и ела да ми кажеш!
Пчелата литнала и скоро стигнала Дявола. Той си приказвал:
– Ех, че глупав Господ! Не се сеща да вземе тоягата си, пък да удари земята на кръст. Ще станат долини и върхове, земята ще се сбие и небето ще може да я покрие цялата.
Пчелата като чула това, избръмчала и хвръкнала обратно. Дяволът се обърнал, видял я и веднага се досетил, че тя го е подслушала. Погнал я, за да я хване – пчелата летяла, той препускал на пръча. Дяволът разбрал, че не може да я стигне и започнал да стреля с лък по нея. Тя едвам стигнала до една върба и се скрила зад ствола й. Дяволът обикалял върбата и хвърлял стрели да я убие.
Той стрелял, а тя се въртяла около върбата, та стрелите я удряли оттук-оттам и почти я прекъснали през средата. Едва когато дяволът свършил стрелите, тя литнала и успяла да стигне при Бога.
Господ я попитал:
– Чу ли какво си говори Дяволът?
Пчелата му разказала какво е научила.
– Виж ме колко погрознях! – оплакала се тя. – Дяволът за малко да ме прекъсне през кръста със стрелите си.
Господ отвърнал:
– За награда ти давам да правиш най-сладката храна на човека.
Той ще ти строи къщи-кошери, където да живееш, а от теб ще получава мед и восък.
Пчелата литнала доволна от божията благословия.
После Господ взел тоягата си и като ударил земята накръст, направил планини и долини, та земята заприличала на тази, която виждаме днес.