www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ
Тази приказка ни разказа Мита Гагова, от групата на музикантите от гр. Златарица, Търновско, на 81 години
Имало едно време двама братя, един умен и един луд. Качили се в гората. Срещнали двама търговци, които носели с магарета тамян и жълтици. Лудият брат ги набил, взел тамяна, жълтиците и магаретата и двамата продължили по пътя си.
Дошла вечерта, станало им студено. Наклали си огън. Умният брат казвал на лудия:
– Да не слагаме тамян в огъня, стигат ни дървата. Ще замирише надалеч и лесно ще ни намерят!
Но лудият хвърлил тамян в огъна – замирисало навсякъде. Скоро дочули конете на преследвачите си.
– Бате, да се качваме на дървото! – уплашен викнал лудият.
– Да се качваме, но остави жълтиците и тамяна тук, на земята. Преследвачите ще помислят, че сме избягали, ще си приберат обратно стоката и няма да ни преследват!
Но лудият брат взел двете торби – с тамяна и с жълтиците – на дървото. Дошли търговците, седнали край огъня. По едно време лудият брат взел да шепне:
– Бате, тежи ми, ще пусна тамяна!
– Недей бе, луд, недей бе, недей! Преследвачите ни ще ни убият, ще ни заколят!
Но лудият пуснал торбата. Погледнали търговците, завикали от радост:
– От Бога тамян пада, от Бога тамян пада!
След още малко лудият пак взел да шепне:
– Бате, дотежа ми златото, ще го пусна!
– Недей бе, луд, недей бе, недей! Ще ни убият търговците, ще ни заколят!
Но лудият пак пуснал торбата.
– От Бога злато пада, от Бога злато пада! – завикал единият търговец.
– Спри се, бе! – скарал му се другият. – Не виждаш ли торбите – наши са!
Като вдигнали главите си, какво да видят – лудият и умният се свиват горе. Ядосал се тогава умният, блъснал лудия на земята.
– Не от Бога, а от главата си пада! – викнал умният и докато турците биели лудия, избягал надалече.
========================================================
Каква е по вид приказката, която прочетохте?
Каква е поуката в тази приказка?
y Образувайте сложно изречение от простите.
Двамата братя не се разбираха.
Единият от тях беше луд.
y Превърнете пряката реч в непряка.
Но лудият пуснал торбата. Погледнали търговците, завикали от радост:
– От Бога тамян пада, от Бога тамян пада!
След още малко лудият пак взел да шепне:
– Бате, дотежа ми златото, ще го пусна!
– Недей бе, луд, недей бе, недей! Ще ни убият търговците, ще ни заколят!
О лачшо мануш андо чорипе да керел лове, а о билачхо анди кхангери да марьол. – Добрият човек и с бедността си струва пари, а лудият и в черквата се бие.
