Предание за Котел

Това предание ни разказа Мънкула Асенова, от ромите музиканти от град Златарица

Едно време баба ми разказваше, че като дете живеели в гр. Котел. Но дошли османлиите и започнали да гонят всички. Баба ми била малка, но много хубава. Майка и се уплашила – къде да я скрие! Имали една стряха, сложили я там и след това поставили юрганите върху нея, за да я скрият.

Османлиите опожарили Котел. Започнали да горят къщите. Хората тръгнали да бягат. Пламнал целият Котел, само една къща не изгоряла. Вътре раждала една ромкиня. Казват, че затова не изгоряла къщата. А сега като музей са я направили. Не изгоряла къщата, защото вътре раждала ромкинята. После избягали всички, кой където му видят очите. Баба ми дошла в Лясковец. А мъжът и не знам откъде е дошъл. Той се казвал Мемет Чокой. Сигурно от Румъния е дошъл.