Правдата и неправдата

 

Тази приказка ни разказа Славчо Гуров, кошничар, на 64 години от гр. Шумен.

Имало едно време двама братя роми, които спорели за съществуването на правдата и неправдата. Големият брат обичал правдата, а малкият неправдата. Единият казвал, че я има, а другият – че я няма. Почти стигнали до бой, но големият, нали бил разумен и праведен, казал:

– Чакай, братко, няма смисъл да се караме, да се бием. Хайде да излезем на пътя и да питаме учените хора, попа, ходжата, даскала, има ли правда или няма – те ще знаят.

– Добре – съгласил се малкият брат. – Ще питаме трима души и каквото кажат това ще е. Но който спечели облога ще извади очите на другия.

В това време обаче, дяволът, който винаги се навъртал, където не му е работа, ги чул и веднага замислил злина да направи.

Тръгнали двата братя да питат има ли правда или не. Изпречил се дяволът насреща им преоблечен като поп.

Добър ден. Къде сте тръгнали?

Добър ден, дядо попе. Тръгнали сме да питаме – има ли правда на този свят? Кое е справедливо на този свят?

Е, – рекъл попът, – какво приказвате вие! Каква е тази правда! Къде е тази правда?! Няма правда!

Малкият брат казал:

Хайде, братко, нали чу попа. Хайде да ти вадим очите.

Чакай още двама души да питаме.

Тръгнали пак. Дяволът се престорил на ходжа и отново се изпречил на пътя им.

Добър ден. Къде сте тръгнали?

Добър ден. Тръгнали сме да питаме – има ли правда на този свят?

– Какво? Правда ли? Никаква правда няма!

Малкият пак казал:

Хайде, братко, двама станаха.

Чакай, – рекъл големият, – още един остана да питаме.

Тръгнали пак. Излязъл отново насреща им дяволът, предрешен като даскал.

Добър ден, даскале! Ти си умен човек, такъв спор имаме – има ли правда на този свят?

Абе, чоджум, каква ти правда, никаква правда няма! Аз толкова години съм даскал, досега правда не съм видял.

Отишли братята в една гора. Големият казал:

– Е, братко, ти спечели, но едно трябва да знаеш – правдата си е правда!

Извадил малкият очите на брат си и го оставил в гората. Помислил си големият:

– Аз съм сляп човек вече, а това е голяма гора. Сигурно има зверове. Я да се кача аз на едно дърво, че да не ме разкъсат.

Спомнил си той, че преди да го ослепи брат му, видял едно вековно дърво и решил да се скрие в короната му. Качил се на голямото дърво. Започнало да се стъмва, скрило се слънцето. Изведнъж започнали да се събират дяволите под дървото. Изправил се главатарят им и казал:

– Нека всеки да каже каква злина е сторил днес, кому е напакостил и кого е излъгал.

Започнали всички да изброяват злините си – коя от коя по-лоши. Дошъл ред на най-малкия дявол. Запитал го главатарят:

– А ти защо мълчиш? Какво направи днес?

– Аз, царю, убедих един човек, че правдата не съществува и той извади на брат си очите.

Запрегръщал го главатарят на дяволите, зарадвал му се и дори го наградил, че най-голямата злина той направил – брат с брата скарал и убедил хората, че правдата не съществува.

Наближавало да съмне, когато главатарят казал:

– Каквото станало, станало, обаче ако този, слепият човек, можеше да застане тук, да повърви пет метра на ляво, пет метра надясно, щеше да стигне до един железен капак. Под капака се намира жива вода. Ако той измие три пъти очите си с тази вода – той ще прогледне. Ако вземе малко от тази вода, той може да излекува дъщерята на царя, която дълги години е болна от краста. Той трябва три пъти да я окъпе със живата вода. Царят толкова обича дъщеря си, че е обявил награда за този, който я спаси – половината царство и ръката на дъщеря си. Ако не успее обаче, ще се прости с главата си.

Човекът треперел от страх да не го усетят дяволите, но всичко запомнил. Пропели на сутринта петлите, разпръснали се дяволите. Слязъл той от дървото и направил всичко, както казал главатарят на дяволите. Измил си очите и прогледнал. Напълнил едно шишенце със жива вода и се запътил към царския дворец. Стражите като го видели такъв одърпан не искали да го пуснат. Царят обаче казал:

– Толкова хора опитаха и никой не успя. Какво пък, нека си опита късмета, но ако не успее ще му хвръкне главата.

Пуснали човека при принцесата, окъпал я той три пъти с водата и тя се излекувала от болестта, която я мъчела толкова години. Зарадвал се царят и веднага изпълнил обещанието си – дал му половината царство, много богатства и вдигнал голяма сватба. Построили си младоженците голям сарай от злато и скъпоценни камъни.

Разчуло се за чудодейното излекуване на царската дъщеря и големия палат, който вдигнали. Научил се и малкият брат. Започнал да разпитва на кого е този палат. Разбрал, че е на брат му и отишъл да го види:

– Абе, братко, кажи, какво стана с теб, какво направи? – започнал да го разпитва той като се чудел дали ще успее да измъкне тайната му.

А големият брат, нали обичал правдата и истината, започнал съвсем чистосърдечно да разказва на брат си:

Ще ти кажа. Защо да не ти кажа.

Разказал му цялата история от игла до конец. Решил алчният брат и той да стане богат и отишъл в гората. Намерил дървото и се скрил в короната му. Зачакал да се появят дяволите. Стъмнило се и те започнали да пристигат един по един. Дошли дяволите, а от очите им искри излизат. Започнал главатарят им да вика. Хванал най-малкия дявол и започнал да го бие.

– Ти си отишъл при човека с извадените очи и си му казал какво сме си говорили.

– Чакай, царю, не ме бий, не съм аз. Някой ще да ни е подслушал. И сега усещам човешка миризма. Сигурно някой се крие горе в короната на дървото и пак ни подслушва.

Погледнали те нагоре – човек. Решили, че той ги е подслушал и предния път. Хванали го и го пребили от бой.

Така, въпреки опитите на дявола, правдата си е правда и тя винаги печели.

========================================================

► правда (чачипé) – истина

неправда (хохайбé, бичачипе) – неистина

даскал (сикавнó) – учител

главатар (шерутнó, баро) – първенец

корона на дървото (кащескоро упрунипе) – клоните и листата на дървото

сарай – голям дворец