ПОЛСКИЯТ МИШОК И ГРАДСКИЯТ МИШОК

Един ден градският мишок, който беше много изтънчен и любезен, каза на полския мишок:
Приятелю, искам да ми дойдеш на обед в града. За да те накарам да дойдеш, ще ти кажа, че ще можеш да си хапнеш от най-вкусните храни, за които един полски мишок може само да мечтае.
Полският мишок отвърна:
Благодаря ти за поканата! Утре ще дойда.
И тъй, на следващия ден двамата приятели се намериха в града пред редица чинии, пълни с какви ли не вкусни неща.
Каква наслада за очите! – възкликна полският мишок, който непрестанно се възхищаваше от тия хубави храни и ги душеше.
Ще видиш колко вкусно е телешкото печено!
Много ми харесва и покривката, върху която са сложени чиниите!
Каква ти покривка! Това е много скъп източен килим! Както виждаш, аз си живея по-добре от цар. Но защо не ядеш? Избери си, което ти харесва най-много.
С голямо удоволствие!
Те се смълчаха за малко, загризали саламите и сиренето. По едно време, тъкмо се канеха да се заловят с печеното, край вратата на стаята се чу силен шум.
Тежко ни! Кой ли ще е? – пошушна полският мишок.
Може да е котаракът! Може да е стопанинът на къщата! – каза градският мишок. – Да бягаме!
Те избягаха бързо през една странична вратичка.
Като мина опасността, полският мишок каза:
Драги приятелю, довиждане! Аз се връщам в моята къщичка.
Толкова скоро? – попита другият мишок. – Забрави ли, че ни чака чудесно печено?
А, не! На драго сърце ще мина без това печено – каза полският мишок. – Наситих се на града.
Градският мишок се намръщи и каза подигравателно:
Може би моите храни не допаднаха на вкуса ти?
Не ме разбирай криво – отговори приятелят му – и чуй какво ще ти кажа: аз те моля да дойдеш на обяд у дома, на полето, утре или вдруги ден.
Градският мишок се разсмя и каза:
Ще те навестя, щом желаеш, но с какво ще ме гостиш, бедни приятелю? Знам, че ти разполагаш само с корени и семена.
Наистина аз ще те гостя с корени и семена и с някой и друг плод. Не мога да се меря с тебе по хубави ястия. Но в моята скромна къщичка никой няма да дойде да ни прекъсне обяда и ще можем спокойно да изпразним чиниите си… И тъй, до скоро виждане, драги приятелю! Позволи ми да кажа завинаги сбогом на града и на твоите царски обеди.