ПЕТЛЕТО, КОТАРАКЪТ И МИШЛЕТО

-Къде си бил целия ден, скитнико? – запита майката сина си, едно живо и май множко любопитно мишле.
-О, мамо, не ми се карай! – каза мишлето, като вдигна острата си муцунка. – Да знаеш колко много неща имам да ти разказвам!
-Обзалагам се, че си извършил някоя от твоите лудории, а, безделнико?
-Не , не, мамо! Слушай.Тая сутрин излязох от избата.Като си подтичвах по двора, изведнъж забелязах две животни, които не бях виждал досега.
-Господи! – прекъсна го изплашената майка мишка. – Какви бяха те?
-Не знам. Едното, с войнствен вид, имаше на главата си яркочервен шлем, гласът му беше остър и дързък.Какво грозно животно!Очите му бяха кръгли и зли. От време навреме разперваше над бедрото си някаква особена ръка, облечена с пера и попрехвръкваше.
-А! – възкликна майката мишка, като въздъхна с облекчение. – Ти си видяло петела! А другото животно какво беше?
-О, другото животно беше много хубаво! – каза с въодушевление неопитното мишле. – Кожата му беше от гладко кадифе, опашката му дълга и мека, имаше уши и мустаци като нас!Ако онова грозно животно не беше ме изплашило ненадейно с дрезгавото си провикване, веднага щях да се затичам натам и да се хвърля в прегръдките му!Ала аз бързо побягнах и ето ме тук!
-Клетото ми дете, добре, че си се отървало! – каза майката мишка. – Животното, което ти е харесало, крие под кадифето на краката си железни нокти – то е било котката, нашият ужасен враг, който всеки ден изяжда много любопитни и неопитни мишки като тебе.
-Бррр… – извика мишлето разтреперано. – Ами другото, грозното животно?
-Това, което ти наричаш грозно животно, е било едно невинно петле.Вярно е, че то се надува с пернатата си опашка и с червения си гребен, който прилича на шлем, но всъщност то е безобидно животно…Както виждаш, никога не бива да се доверяваш на външността, мишле мое!