Петел и кон

Едно време животните и хората говорели на един и същ език. После Господ им разбъркал говора, за да се отличава човекът от животните. И сега животните си имат свой език, но го разбират само те.
Веднъж една нива се запалила и от огъня пламнала голяма купа сено. В нея имало скрита змия, която взела да пищи за помощ. Притичал един овчар, който пасял наблизо стадото си, и протегнал овчарската си гега. Змията са увила около нея и се спасила от пламъците.
– Кажи какво искаш за награда – рекла тя на овчаря. Човекът отвърнал.
– Ти си змия. Нищо нямаш и нищо не мога да ти поискам. Змията рекла:
-Аз съм змийският цар. Дай да ти дъхна в устата, за да разбираш езика на животните.
Овчарят се замислил:
– Страх ме е да не ме ухапеш.
– Ти свириш на кавал – рекла змията. – Дай да дъхна в него и като свириш, ще поемеш дъха ми. Тогава ще започнеш да разбираш езика на животните. Ти си беден човек – все ще ти е от полза.
Очарят си дал кавала, змията дъхнала в него и момъкът взел да свири. Поел змийския дъх и започнал да разбира всичко, каквото си говорят животните.
Човекът се прибрал радостен вкъщи. Това се случвало рядко, защото нямал деца и жена му била все тъжна. Този ден тя била научила от една старица, че някъде зад планината имало света гора. Ако бездетна жена преспяла там, скоро зачевала дете. Двамата съпрузи решили да отидат в гората.
На другия ден се качили на два коня, жената – на кобила, а мъжът на жребец. След няколко часа, конят изцвилил и рекъл на жена си:
– Защо не побързаш? Пътят е дълъг! Кобилата му отвърнала:
– Лесно ти е на тебе. Ти носиш един, а аз три товара. Човекът, нали разбирал езика на животните, чул разговора и се усетил какво озвачават трите товара – жената; бебето, което тя носи в утробата си и жребчето, което кобилата ще роди.
– Дано скоро спрем за почивка, че съм много уморена – казала кобилата.
Като наближили един поток, човекът рекъл:
– Жено, дай да слезем тук да си починем, а конете да попасат малко.
Седнали на хлад, мъжът донесъл студена вода, конете започнали да пасат. Наблизо имало едно сухо дърво. На един от клоните му пеел славей. Мъжът тъкмо се унасял в дрямка, когато чул славеят да говори:
– Да знае този сиромах да отсече сухото дърво и да разкопае корените му, ще намери делва с жълтици. Но ако каже на жена си откъде му е богатството, веднага ще умре.
Мъжът се направил на заспал. След малко се протегнал, уж се събужда:
– Сънувах чуден сън – рекъл той. – Няма защо да ходим в светата гора. Ти чакаш дете.
Жена му повярвала и се прибрали вкъщи. Същата вечер мъжът се върнал, отсякъл дървото, разкопал корените и извадил делвата с жълтици.
– Откъде са тези пари? – попитала го смаяно жената, когато той ги изсипал със звън на масата.
Овчарят й отвърнал:
– Ако ти кажа, ще умра.
Но жена му не повярвала и продължила да го разпитва. Двамата чакали дете, ама пак не били щастливи, защото започнали да се карат всеки ден. Мъжът решил да каже на жена си, за да се избави от този тормоз. Излязъл на двора и започнал да си копае гроб, че като кажел на жена си откъде е богатството им, да има къде да легне и умре. Докато копаел, кучето започнало да плаче и да вие така силно, че петелът го попитал:
– Защо плачеш така?
– Как няма да плача? – отвърнало кучето – Стопанинът ми ще Умре, защото жена му иска да узнае откъде е богатството му.
Петелът рекъл:
– Ами да мре, като е прост. С една жена не може да се разбере. Аз командвам сто кокошки, а той има само една жена. Ако не иска да й каже, а тя не го оставя на мира , да я изгони от къщата. Нека живее сама, като е такъв инат. Мъжът хвърлил лопатата и се прибрал вкъщи. Какво си говорили с жената, животните не чули, но от този ден тя повече не го попитала откъде е взел парите.