На втория етаж

Н

америх си нова квартира –
на партера тя се намира.
Не е нужно, както до вчера,
по стълбите да се катеря,
а право при мене се влиза.

Гората е също наблизо,
та докато приказки пиша,
от чистия въздух си дишам.
Богатство са също за мене
и горските багри зелени. 

Чудесно е всичко, обаче
не мога да свикна с това, че
през моя прозорец отворен
надничат минаващи хора,
магарета, мечки, сърнички
от близки села и горички
и всички ме молят горещо
за тях да напиша по нещо.
Пристигат един подир други,
изтъкват ми свойте заслуги,
подаръци носят ми даже
и чудя се как да откажа.

Тъй всекиго за да прославя,
разклатих доброто си здраве,
че дните ми бяха заети
изцяло – да пиша куплети
за котки и кученца мили,
но също и за крокодили…

Най-после реших и готово –
преместих се в жилище ново.
На втори етаж се намира.

Оставен най-после на мира,
аз вече не пиша за всички,
а само за пойните птички
и за дълговратия, прав,
надничащ в дома ми, жираф.