Най-малкият брат

Един баща имал трима сина. Двамата се смятали за много умни, а третия – най-малкия – считали за глупав. По-умните мразели глупавия си брат и постоянно го хокали.
Баща им всяка година косял по три купи сено. Ала някакво животно дохождало и изяждало сеното. Бащата пращал синовете си да пазят през нощта и да видят кой изяжда сеното. Но умните му синове се изплашвали, когато нещо зашумявало, и избягвали. Дошъл ред и на глупавия. Той отишъл и се скрил в сеното. Посред нощ нещо страшно зашумяло. Глупавият не знаел що е страх, затова не избягал. Видял той, че идва един кон. Гривата и опашката му били от чисто злато. Конят бил хубав, хубав, да му се не нагледаш. Глупавият тихичко, полекичка се приближил и го хванал за гривата.
– Стой! – извикал той, – от толкова години ни ядеш сеното, най-после те хванах!
Конят се обърнал към момчето и рекъл с човешки глас:
– Наистина, юначе, до сега никой не можа да ме хване. Отскубни от гривата ми един косъм, скрий го и го пази хубаво. Когато ти трябва нещо, извади косъма и каквото поискаш, ще имаш. А мене ме пусни да си ида. Аз съм слънцето. Нищо никому да не казваш за това.
На следната нощ глупавият пак отишъл да пази сеното. Случило се същото. Дошъл втори кон да яде сеното. Глупавият и него хванал. Конят се примолил да го пусне, като му казал да отскубне косъм от гривата му и хубаво да го пази. Този кон бил месецът.
На третата нощ дошъл друг кон. Той също казал на глупавия да отскубне от него косъм. Конят бил звезда. И той заръчал на момчето нищо никому да не казва за станалото.
Царят имал три дъщери за женене. Той разгласил из цялата страна, че ще даде дъщерите си на онези юнаци, които успеят да преплуват морето. А царските палати били всред морето. Надошли много ергени за царевите дъщери. Но щом зърнели морето, връщали се: никой не се решавал да го преплува. Дошли и двамата умни братя. Из пътя те пъдели малкия си брат – да не ги посрами. И те не се решили да преплуват. Малкият брат си спомнил за конските влакна. Извадил той косъм и начаса пред него се явил кон, със златно седло и златни поводи. Конят донесъл за момчето чудна премяна. Облякъл се малкият брат и тръгнал към морето. И младо и старо се чудело, кой е този хубав юнак, който хвърчи на кон по полето. Като дошли до морето – конят заплувал. Така стигнали до царските палати. Там царят го посрещнал с големи почести и му дал най-голямата си дъщеря и една торба жълтици.
Малкият брат взел момата, отвел я в бащината си къща и я дал на големия брат. лед това извадил втори косъм и веднага му се явил друг кон, с друга премяна. Облякъл се в новата премяна и литнал към царските палати. Царят му дал средната си дъщеря и една торба жълтици. Той завел в бащината си къща момата и я дал на другия си брат.
Доплувал и трети път при царя, та спечелил и най-малката му дъщеря за себе си. И така, глупавият брат придобил и трите царски дъщери, та ощастливил и себе си, и братята си.
На когото най не се надяваш, той върши работа.